Реформата е болезнена и опасна

Известната оперна певица Христина Ангелакова бе сред участниците в кръглата маса в Плевен, организирана от БСП, на която специалисти в отделните изкуства дискутираха т. нар. реформа в сценичните дейности. Тема на разговор беше културната политика предимно на регионално равнище, където проблемите не само съществуват, но и се задълбочават.
За първи път на тази възраст през последните няколко години съжалявам, че съм се върнала в България, сподели оперната прима Христина Ангелакова, която дълги години пее на българската сцена и гастролира по света. Това може да звучи грозно, но щях да бъда в Италия - да пея и да бъда добре във всяко отношение. Щях да си идвам от време на време и да бъда уважавана и носена на ръце, смята певицата. И нямаше сега заедно да се мъчим да спасяваме спасяемото, въпреки че глаголът да "спасяваме" хич не ми харесва. Примата посочи, че е добре да има поне една национална стратегия, от която да започнат промените в сценичните изкуства. Какви може да бъдат последствията от налаганите структурни и персонални промени в музикалните институти и как те се отразяват на творците и в по-малките общини, попитах популярното мецосопрано след края на дискусията.   

- Това е реформа, която не е доогледана и не е дообмислена. Какво означава реформа? Знаем как тя е обяснена в речника за чуждите думи, нали? А какво се прави в момента? Както прочетохме заповедта на директора на Пловдивската опера - (би трябвало да бъде опера, а там опера не се прави) - масово уволнение. Това е болезнено, но и много опасно България да остане без качествените си музикални и балетни институции - сфера, която освен за национална консумация, е и физиономията на българската култура пред света. Много по-чувствителни трябва да бъдат тези, които се мъчат да нарекат това реформа и да се опитаме да създадем нещо наистина съществено и стойностно. Не само да се тупаме в гърдите, че правим реформа. Действително има работи, които трябва да се променят, но както те казват, това не е реформа, а оптимизация. Каква оптимизация, когато един оркестър, който има определена бройка състав, се осакатява така, че да не може да изсвири произведенията, за които той е създаден. Симфоничната музика има параметри, които не могат да се научават от временно пребиваващите на работа в Министерството на културата. Не е честно.
- Какво е необходимо да се промени в музикалната сфера от ваша гледна точка така, че за никого да не е фатално? Питам ви като човек, който е запознат със спецификата на работата и от двете страни - били сте на сцената като изпълнител и извън нея като директор на Софийската опера.    
- Мисля, че наистина е задължително да има категоризация, това е необходимо, но както се споменава в закона за шест категории, ми звучи много странно и екзотично. Трябва в големите градове да има оркестри, имам предвид общини като Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора (за София не говоря), които да могат да изпълняват целия спектър от световното музикално богатство. Разбира се, може да се оптимизират тези оркестри и да се направи карта на България, както здравна, да има и музикална. По този начин местните оркестри, като Плевенския например, ще могат да обслужват по-широк параметър от публика.
- Приемате ли сливането на културните институти?
- Балет "Арабеск" например ще се претопи в даден момент в Музикалния театър. Както казваше директорката на балета Боряна Сечaнова: "Арабеск" е марка. Все едно, ако трябва да дам по-широк пример, Версаче и Армани да се съединят и модната къща да се прекръсти на "Версаче-Армани". Не, ще се запази и остане това, за което всеки се е борил през годините. По същия начин са и музикалните институции. Смесването им за мен е не само болезнено, то е удар и по авторитета, и по качеството.
- Отново се заговори за възрастта, на която трябва да се пенсионират балетистите. Те са възмутени от последните предложения за пенсионна реформа, според която трябва да танцуват до 60 години...
- Това е дълго мъчен въпрос. Пък и човек сам може да се досети, че е трудно да се види 63-годишен мъж - балетист, и 60-годишна балерина да танцуват на сцената. Те могат да бъдат евентуално миманс, но как ще играят?! Само да не ми дадат пример, че Марго Фонтен е била на 60 и кусур години и играла, Алисия Алонсо - също, на Карла Фрачи в Италия и досега й помагат да излезе на сцената. Защото играе името й за нея. А не, че тя може да бъде в момента такава балерина, каквато е била преди 20 години. Непрекъснато вестниците пишат за пенсиите, пенсионирането и годините и какво би трябвало да получават миньорите - тези, които са на по-тежък труд. Пенсионирането на танцьорите също трябва да е предмет на сериозен разговор. Възрастовата граница трябва да е по-ниска.
- Как е в чужбина?
- Не съм се интересувала много специално за това, но не съм видяла старци да играят балет. Може би в някаква комична форма, но - извън театъра. Във всяко изкуство си има изисквания. При балета те са и възрастови, както се случва много често в изкуството. В драмата не е толкова фатално, защото има роли за всички. А при балета е трудно, дори да играе старец, той пак физически се натоварва и възрастта е от значение.