Разходка по Европейската културна столица Пловдив
В града все още има стотици паметници на културата - това го прави интересен и прекрасен, но те с всяка година намаляват
/ брой: 128
"Пловдив ЕСК 2019" е като щемпел върху живота в най-стария жив град на Европа. Преполовена е годината на титлата. Междувременно активно се редят плочки по площад Централен и току-виж ще се изпълни очакването за рязане на лентата към 6 септември, вече е готова сградата на мястото на галерията на Дружеството на пловдивските художници - оприличават я на МОЛ, дори на мавзолей. Какво ще бъде точно предназначението й - дали само за галерия, или и за още нещо, ще видим. Емблемата "Град на художниците" не е просто украшение. Дружеството на пловдивските художници има право на свой дом, на сграда, която да стопанисва. Хората там не са глупави - знаят кого да поканят. Работи се и по саркофага над мозайките на Голямата базилика.
Животът гъмжи от множество малки събития с публика от по десетина-двайсетина души. Те населяват главно центъра на града, понякога и близката периферия и създават усещане за оживление. Дори не си струва да ги споменаваме поименно. Има и по-масови събития като фестивали в "Лаута" и в подножието на Младежкия хълм. Юни беше месец и на големите събития. Макар че опитните рокаджии мърморят, че няма истински изненади на рок-хилса/Рок под тепетата, на Гребния канал се събираха хиляди, както и на събитията от програмата на "Опера оупън". Постановките на "Одисей" и "Дебелянов" държат зрителските рекорди в Драматичния театър - единият разплаква публиката, другият я кара да мисли, но и двата са повод и основание за гордост.
Летните месеци юли и август не са най-доброто време за големи случки в културния живот на южния град. Понякога е просто нетърпимо от горещини или изпаряваща се влага. А тази година имаше и доста дъждове, които поставиха пловдивчани пред изпитания - непроходими за пешеходците подлези, улици, тунел под Пощата дни след приключване на ремонта му, а в дъното на Коматевския транспортен възел се ширва езеро, което даже високи автобуси трудно прекосяват. И някак неусетно, между другото, беше съборена Шнитеровата къща-паметник на културата, в центъра на Пловдив, в началото на улица "Гладстон", свързана с големия тютюнотърговски род Куцооглу. Някак неусетно беше съборена и стилната сграда на Сточна гара по проект на арх. Плакунов - в последните години използвана като дискотека. Там ще се строи четвъртият в града МОЛ. В същото време полуразрушеният тютюнев склад на "Ориенттабако", използван някога и от Италианската режия, на улица "Одрин" 8, в близост до Автогара Юг, е напълно компрометиран от дъждове и сняг. След 100 години карпатският бор поддаде. Върховният административен съд спря събарянето му още миналата година, паметник на културата си е, но има ли надежда за този склад, приличащ някога на крепост. Ще бъдат ли наказани злосторниците? Няма да забравя как стояхме пред склада и умолявахме шефа на изпратените работници да спре да руши склада със стенописите на Вълчан Петров.
Бави се и проектирането на опожарените складове на улиците "Иван Вазов" и "Капитан Андреев", основно складове на Кудоглу, свързани с негова благотворителна инициатива към българите. Под въпрос е запазването на бившата централа на Булгартабак Пловдив - мащабна сграда, приличаща също с полукулите си на крепост. Тя пък дори не е обявена за паметник на културата - чувала съм някакви мъгляви обяснения и оправдания от експертите по културно наследство. Тютюневият град се лишава от сгради репери. Остават двата склада на "Екзарх Йосиф" - единият е седалище на "Пловдив 2019" и там се случват някои събития, другият стои заключен, но поне фасадата му е в ред. В Пловдив все още има стотици паметници на културата - това го прави интересен и прекрасен, но те с всяка година намаляват. Фирмата "Европейска културна столица" изисква определено мислене, определено поведение, спазване на правила. Научен ли е този урок от местните управници? Практиките, които наблюдаваме, не дават положителен отговор.