Интервю

Любослав Костов: Протестът е заради липсата на загриженост

Хората са много огорчени, тъй като губят реална покупателна способност в момент, когато именно те движат икономиката напред, казва главният икономист на КНСБ и директор на ИССИ

вторник, 25 Октомври 2022 / брой: 207

автор:Аида Паникян

1447

Интервю на Аида ПАНИКЯН

ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е роден на 16 август 1991 г. в Кюстендил. Завършва средно образование в Езикова гимназия "Д-р Петър Берон". До 2015 г. завършва бакалавърска и магистърска степен по макроикономика в УНСС. Професионалния си път в КНСБ започва през 2015 г. в Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) като икономически анализатор. От 2017 г. е главен асистент, като междувременно е и преподавател към катедра "Икономикс" на УНСС по макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата теория. Основните му интереси са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне. Автор е на научни публикации в тези области, както и на анализи с публицистичен характер. Владее английски и немски език.

- Г-н Костов, какво налага провеждането на протестното шествие на 11 ноември?
- Липсата на адекватна политика по доходите е на първо място. Тя трябваше реципрочно да компенсира всички работещи заради рекордно високата инфлация, която се наблюдава през цялата 2022 г. Припомням, че в първоначалния вариант на Бюджет 2022 нямаше нито стотинка за ръст на доходите и се наложи през актуализацията на второ четене в бюджетна комисия да се постигнат някакви, макар и недостатъчни, ръстове. Хората са много огорчени, тъй като губят реална покупателна способност в момент, когато именно те движат икономиката напред, тъй като потреблението е основният двигател на растежа.
Провеждането на протестно шествие е естествена наша реакция в условията на липса на каквато и да е загриженост на правителствата за работещите и за обществото като цяло. Нека стане ясно, че това, което отчитаме счетоводно като параметри в кабинетите по министерствата, за съжаление, отдавна няма нищо общо с реалността и усещането на хората за обедняване. Никой не го интересува колко е държавният дефицит или с колко са нараснали приходите в хазната, ако през същото време не може да си купи същите стоки и услуги, които е могъл да си купи преди това. Къде отиде реалната конвергенция и европейските ценности, към които се стремим толкова години вече?
- Какви са прогнозите Ви, ако все пак не бъде увеличена минималната заплата, а останалите заплати с исканите от синдикатите 13%?
- Това са две различни наши искания. Средната заплата и в момента нараства с около 12-13% всяка година. С това наше искане не настояваме за нищо по-различно от това, което е било до момента. Така, както средната заплата в частния сектор нараства с толкова, то и в целия обществен сектор трябва да е същото. Някой ще каже, че не заслужават хората в обществения сектор такъв ръст, защото не произвеждат нищо. Ами как мерим производителността на труда на един учител, който е посял знания в пет отлични ученика днес? Как мерим колко е произвел един здравен работник, който днес е помогнал за лечението на двама души? Мога да продължа да изброявам. Идеята е, че няма как публичната инфраструктура и публичните блага да бъдат качествени и в достатъчен размер, ако хората, които ги предоставят, не са заплатени според пазарните условия.
Второто ни искане е свързано с минималната заплата, която трябва да стане 850 лв. от 1 януари 2023 г. Това е 50% от средната за полугодието на 2022 г., което най-точно отговаря на идеята и в Директивата за адекватните минимални заплати, окончателно одобрена на 4 октомври. Тази директива трябва да се транспонира възможно най-скоро с участието на социалните партньори.
В еврозоната също не можем да влезем с такава минимална заплата. Няма страна в ЕС, която в момента на влизането си в еврозоната да е имала МРЗ по-ниска от 500 евро. Така че увеличението на минималната заплата е без алтернатива и КНСБ няма да се съгласи с нищо по-малко от това. Разменни монети по тази тема няма, тъй като в условията на близо 19% инфлация да плащаш 710 лева минимална работна заплата не е сериозно. Нетният размер на тези 710 лв. е около 540 лв., което е малко над официално обявената линия на бедност за 2023 г.
- Досега взетите мерки от властта няма ли да намалят натиска върху домакинствата?
- Мерките не дадоха необходимия ефект. Предупреждавахме за това още при тяхното приемане през лятото. Отстъпката за горивата струваше около 200 млн. лв. за бюджета загубени приходи. Около 70-80 млн. лв. са загубите за нулевите ставки на ДДС за хляба и брашното, а очевидно техните цени не намаляха. Данъчните облекчения за родители с деца, чийто размер беше значително завишен, беше единствената мярка, която реално оказа влияние върху домакинствата - в социален, монетарен и демографски план. Тези пари можеха да бъдат пренасочени за нещо по-ефективно, като въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, за всички работещи.
- Оптимист ли сте за доходите на българите през 2023 г.?
- Работата ми е такава, че не мога да си позволя да не съм оптимист за доходите на хората. Ние в КНСБ не сме нито либерали, нито консерватори, нито каквито и да е политици. Ние сме "куче-пазач" на интересите на нашите членове, работещите българи, и като такива можем да бъдем всичко това едновременно, но и нито едно от тях. Но имаме още много работа.
Трябва да изготвим официална дефиниция за енергийна бедност, която да позволи по-правилно таргетиране на хората, които да попаднат в обхвата на мерките за подкрепа в условията на висока инфлация и идваща зима. Трябва да спрем да гледаме на цената на труда като на конкурентно предимство и да разберем, че когато вдигаме доходите, и особено минималната заплата, стимулираме заетостта, намаляваме неравенствата и подобряваме икономическата активност на населението. Трябва да разберем, че нашата данъчна система е уникална в целия свят с това, че я няма на нито едно друго място. Облагането на хората има регресивен характер, а тези с най-ниски доходи понасят най-голяма данъчна и осигурителна тежест в момента. Ако искаме в следващите 1-2 години да станем част от еврозоната, Шенген и ОИСР, трябва да започнем да гледаме на работещите не като на човешки ресурси, а като на човешки капитал.