ГЕРБ забъркаха каша, която и сами не могат да изядат

СТЕФАН СОФИЯНСКИ е роден на 7 ноември 1951 г. Завършил е статистика във ВИИ "Карл Маркс". Работи в Министерството на съобщенията (1974-1975), в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия (1975-1991), при правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993). През 1993 г. става зам.-председател на СДС, през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е премиер в служебното правителство, а през 1999 г. е преизбран за кмет. През 2001 г. напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. През 2003 г. получава трети кметски мандат. Народен представител в 37-ото (1994-1995) и 40-ото (2005-2009) НС. През 2006 г. е сред избраните от парламента наблюдатели в ЕП, от 1 януари 2007 г. е временен депутат в него до първите избори за български евродепутати през май 2007 г. Женен е, има три дъщери.

- Как живее днес столичният екскмет и по-отдавнашният министър-председател? Запазихте ли усмивката си?
- Обичам да работя. Работа на този свят и най-вече в България - много. Така че - имам си много работа. И когато тя върви добре, запазвам и усмивката си.
- С какво се занимавате сега?
- Работя по проекти за алтернативна енергетика. Една част от логиката им вече е реалност в много европейски страни, но аз се стремя да потърся решения, които отразяват спецификата на българския климат и на ресурсите, с които България разполага - вятър, слънце, биомаса. Всички те са подходящи за производство на електроенергия, а освен това използването им за тази цел значително подобрява екологичната обстановка в страната. Да не говорим, че сме и задължени до 2020-а определен процент от произвежданата от нас електроенергия да бъде от алтернативни източници.
- Какво ви радва, какво ви наскърбява днес? "Водя" ви и към политиката на управляващите...
- Одобрявам стремежа да се борим с престъпността, стига да не си измисляме сами виновниците. Но във всички други сфери има отстъпление от постиженията на предишните правителства. Тревожи ме икономическото развитие на страната, което хич не е развитие, а е обратното - сериозен спад.
- Тогава кой според вас е най-големият проблем на управлението, а значи - и на България? Чух да наричате бюджета "грешен". Кой го сбърка?
- Най-големият проблем на България днес е спадът в брутния вътрешен продукт, или казано другояче, "по обикновеному" - има постоянна тенденция на намаление на това, което България произвежда - земеделие, икономика, услуги. За този спад далеч по-сериозен принос има политиката на правителството, отколкото световната икономическа криза.
- Тежка е тази оценка, но ССД каза още при приемането на бюджета, че философията му е сбъркана. Къде?
- Веднага предупредихме, че подходът е грешен, а още в първите дни на февруари поискахме и оставката на министъра на финансите. Видяхме, че бюджетът е грешен и води до задълбочаване на кризата, защото е сбъркана неговата философия. Кой и какво сбърка? Ето кой и ето в какво: сбъркаха идеолозите на бюджета - Дянков, Костов и отчасти Мартин Димитров. Сбъркаха в това, че в момент на икономически спад вместо да се погрижат за подкрепа на земеделието, икономиката и общините и да ориентират разходите си в тази посока, отидоха да слугуват на еврото.
- Нали не говорите срещу еврозоната?
- Еврото е бъдещето на България, но трябва да го въведем, когато сме икономически силни. Така приетият бюджет с грешни цели ограничи развитието на страната ни, което се отрази не само в стопанската сфера, но и в сферата на образованието, здравеопазването, културата... Изобщо - забъркаха една такава каша, която и сами не могат да изядат. Актуализацията на бюджета, която в края на м.г. с пионерски ентусиазъм Симеон Дянков обявяваше, че ще се случи за по-добро, се случи... Но - за по-лошо. И показа, и доказа грешките, които бяха допуснати. Днес нито Костов, нито Мартин Димитров, нито Дянков или Борисов не споменават и дума за еврозоната. От сладките приказки за балансиран бюджет, такъв, какъвто и средноразрядният икономист знаеше, че не може да се случи, ние влязохме в стаята на слабите бюджетари по критериите на Евросъюза. Симеон Дянков беше привикан в Брюксел и гузно дава обещания, че ще издържи поправителния изпит през следващата година.
- През 1997 г. поехте страната с 320 млн. долара резерв при санитарен минимум 500 милиона. Рисковете пред вас бяха дори като че ли по-големи, отколкото са днес. Защо не предприемат нищо от ГЕРБ?
- Има нещо, което силно обърква обществените очаквания. БСП и СДС са предвидими политически сили, ясен белег на лявото и дясното дори в европейски измерения. За съжаление, и едните, и другите загубиха мандата си поради грешки и в някои случаи - поради решителността си да проведат непопулярни реформи. Между нормалната смяна на ляво и дясно, традиционна за свободна Европа, се появяваха фойерверките Жорж Ганчев, Симеон Сакскобургготски и днес - Борисов. Какво ги обединява? Липсата на реална преценка за ежедневието на българина. Оттам идват лесните обещания за неизпълними неща. Но ние, българите, сме добри и доверчиви, и дори и в личния си живот натоварваме с очаквания хора, които нямат квалификация да изпълнят поетите от тях ангажименти. Да говориш добре не значи, че можеш. Доказателството - днешна България.
- Миналия август финансовият министър Дянков обяви на висок глас, че "предишното правителство им е оставило дупка в бюджета 500 милиона". Днес твърди, че в бюджета има милиард и половина дефицит. Не е хубаво да го наричаме лъжец, затова и не го правим - но кога казва истината?
- Бих простил на хората, които не знаят какво говорят и какво правят. Стига да не са финансови министри на България. С работата си министър Дянков само ни кара да съжаляваме, че е прекъсната традицията в тежки за страната моменти България да има силни финансови министри. Без да подценявам никого, ще кажа само едно име - Светослав Гаврийски.
- Спомняте ли си как постъпихте с пенсионерите през 1997-а? Искам да кажа, разбира се, с пенсиите им... Защото днес се опитват да накарат хората да се почувстват едва ли не щастливи, задето не им ги намаляват.
- Майка ми е на 85 години. Преживяла е много. Баща й, моят дядо, е съден от Народния съд и убит. Татко си отиде на 57 години. Майка ми се мъчи да спазва правилото да живее от пенсията си. Не успява без страничните доходи. Ние дължим на нашите родители осигуряването на един по-достоен живот, отколкото те са водили, когато са работили. Защото днес промените доведоха до свободата хората да пътуват и чужденците да идват в България, а един бъларски пенсионер да може да сравни бита на "социалистическия пенсионер" с бита на "капиталистическия пенсионер". Ако искаме да градим европейско общество, първите, чиито стандарти трябва да изравняваме с европейските, са пенсионерите. Защото, за съжаление, те са вече във възраст, в която не могат да го направят сами. Това е моралната част на проблема. Но има и прагматична. По-високата пенсия води до усилване на потреблението. Защото пенсионерът не къта парите си в банка, а купува. Ако има повече, той купува за детето, за внучето си. Парите на пенсионерите отиват директно в потреблението. Което значи, че ако се качат пенсиите, мандрата трябва да произведе повече кашкавал и сирене, месарят - повече месо, а казанджията - да свари повече ракия. Затова едно от средствата за борба при икономически спад е търсене на възможности за увеличаване на пенсиите. Така направих през 1997-а и резултатът беше положителен.
- Компетентно ли е правителството? Защото крачките, които прави, са "една напред - две назад". Или обратното...
- Радвам се, че мислите, че прави крачки.
- Така е думата... И аз се радвам на чувството ви за хумор. Как се излиза от икономическа криза?
- Знам отговора. С много работа и с познания. Неща, които днес липсват на политическия ни елит.