Държавата трябва да помага на детско-юношеския спорт

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ-ТОРО е роден на 20 март 1978 година в София. Висок е 206 см, тежи 112 кг. Завършил е Техникума по полиграфия и фотография в столицата, както и семестриално НСА - баскетбол. Играл е за баскетболните отбори на "Левски", "Академик", "Велбъжд" (Кюстендил), "ЛУКойл Академик", "Виши" (Франция), ЦСКА. Син е на легендарната ни баскетболистка Петкана Макавеева, олимпийска вицешампионка от Москва 1980 и бронзова олимпийска медалистка от Монреал 1976. Брат му Златин също е баскетболист. И двамата са юноши на "Левски", а в момента Златин играе в "Рилски спортист" (Самоков). Стефан живее на семейни начала с приятелката си, от която има 3-годишно дете. Неотдавна дългогодишният национал и капитан на "сините" обяви край на състезателната си кариера.


"Има много клубове, които развиват дейност само за да се изхранват"

- Стефане, обяви за отказването си малко преди началото на новия баскетболен сезон. Гледа ли първия мач на "Левски" преди сезона срещу румънския "Питещ"?
- Не. Разбрах, че са били със 76:72 след продължение. Това бе първа контрола на "сините", докато румънците вече са на един месец подготовка.
- Този мач бе воден от помощника на Тити Папазов - Тони Дечев, а "старшията" участва в популярно реалити предаване...
- Тити Папазов е един от най-добре подготвените български треньори, същото се отнася и за Тони Дечев.
- Доста е експанзивен на моменти и се занимава със странични дейности.
- Няма човек без кусури, доста е емоционален. Относно влизането му в предаването, предполагам, че наред с останалите неща, ще се опита да намери спонсор или спонсори на баскетболния "Левски". Не е тайна, че клубът в момента е в доста тежко финансово положение. Преди 5 години отново бяхме в подобна ситуация. Не бяхме взимали заплати от 5 месеца, но благодарение на усилията на Папазов се намери спонсор. До отминалото лято всичко със заплащането бе наред.
- Защо "Левски" отново е без спонсор?
- КТБ бе спонсор на баскетболния отбор на "Левски", но всички знаят в момента какво се случва.
- Брат ти има ли амбиции да играе в чужбина?
- Всеки баскетболист иска да играе в чужбина, но дали отива е друг въпрос.
- Защо е така според теб?
- Без да прозвучи грубо, ниско ни е нивото. За да отидеш да играеш навън, нормално е да си по-добър от местните баскетболисти. Само в България е възприета тази практика - да се взимат чужденци на кило, а българските играчи почти да не играят.
- Какво очакваш от новия баскетболен сезон?
- Не мога да дам конкретен отговор. Ясно е, че "ЛУКойл Академик" са основният фаворит за титлата. Въпреки финансовите трудности "Левски" също ще се бори да защити титлата, която спечелихме миналия сезон. Доколкото разбрах, отборът от Самоков е запазил основното си ядро от миналата година, "Балкан" Ботевград като че ли са с по-малък бюджет, предполага се, че и селекцията им ще е по-слаба. Но не винаги бюджетът е равносилен на селекцията.
По отношение на американците в българския баскетбол, това е чиста лотария. Можеш да случиш на уникален талант, нешлифован диамант, можеш и да случиш на супер куци магарета, които за нищо да не стават.
- Има ли талантливи баскетболисти в България?
- Да, определено! Заради икономическото състояние на страната може да се каже, че 5 отбора развиват играчи, въобще играта баскетбол. Останалите 25 са много ниска класа, да ги наречем така, там няма как да се развиват млади таланти. Защото не се води нормален тренировъчен процес. Пак стигаме до чужденците в България. Трябва да се намери точен баланс в това отношение. По мое мнение 4 чужденци са много - особено за отбори, които нямат претенция да играят някаква по-сериозна роля в първенството или евротурнирите. Младите стигат до едно ниво и след това се отказват.
- Много се говори за държавата, че тя не помага, че не прави нищо...
- Каквото и да си говорим, няма държава, която реално да издържа професионалния спорт. Държавата не издържа баскетболните "Реал Мадрид" и "Барселона". Това са частни клубове. Е, не твърдя, че властта - централната или местната, се е отдръпнала. Ето - Ямбол и Ботевград дават пари за баскетбол. Ако не са общините, там този спорт няма въобще да го има. Няма толкова голям бизнес, който да си позволи да издържа професионален баскетболен клуб. Държавата пък помага чрез спортното министерство и федерацията. Ако държавата тръгне да помага на баскетболните клубове, после ще трябва да помага и на волейболните, и на футболните, и на тези по хокей на трева... ММС трябва да подпомага развитието на детско-юношеските школи в баскетбола, за да има основа и развитие в този спорт.
- Ти си син на голямата баскетболна легенда Петкана Макавеева. Какво ти е разказвала тя за тогава, какво си спомняш от онова време? Поне по отношение на баскетбола....
- Тогава държавата помагаше на спорта, а целта беше да взимаме повече медали от капиталистите. Например, водят те някъде на работа - в "Левски" си офицер от МВР, в ЦСКА си военен, в "Славия" - офицер от Трудови войски. В по-малките градчета един баскетболист дори се е водил на работа едновременно в няколко предприятия, така той не мисли за нищо друго, освен за баскетбол. А и получава по-голяма заплата от баскетболистите в "Левски", да речем. Защото "синият" баскетболист се води само на едно място на щат, а "провинциалният" - на няколко места.
- Добре, не може ли да се вземе нещо хубаво от миналото и да се приложи днес?
- Не знам, не мога да отговоря категорично. Може би сигурността в работата на треньорите. Да не се налага да се занимават с несвойствени дейности, а само с това, за което са учили. С риск отново да засегна някого, ще кажа, че има много клубове, които развиват дейност само за да се изхранват. Създаде се клуб, запишат се деца, взимат се съответните такси. Да, ама така детето няма да стане баскетболист. Това е по-скоро отбиване на номера. С всяка година затъваме все повече и повече.
- Какъв е изходът според теб?
- Добра работа с децата и треньорите, както и подобряване на материално-техническата база. Никой родител няма да си прати детето в студена зала, където то ще се изпоти, ще настине и после ще трябва два месеца да се лекува. Трябва да е подсигурена добра заплата за треньорите на децата, за да не мислят за нищо друго, освен за работа с подрастващите. Така ще могат и да се усъвършенстват, да ходят по семинари и прочие.
- Би ли направил един коментар на отминалите баскетболни квалификации?
- Те са абсолютно отражение на това, което се случва в българския баскетбол. Някои се отказаха, други отказаха да участват в квалификации, така неминуемо се ограничи изборът на треньора. Отделно от това - той не е никак голям.
- Как би коментирал постъпката на близнаците Калоян и Деян Иванови отпреди година? Тогава се забъркаха в неприятен скандал с телевизионна журналистка, впоследствие обявиха, че се отказват от националния отбор...
- Нещата са малко по-комплицирани. Наистина, доста критики има към отбора като цяло и конкретно към близнаците, дори и в коментарите на вашите колеги. Сега, това е тяхна, ваша работа - да коментирате една или друга спортна среща така, както я виждате, разбирате и чувствате. Не е работа на баскетболистите да казват на коментаторите какво и как да коментират. Всеки трябва да си гледа работата. Но и трябва да е предварително подготвен за нея. Понякога нещата се разминават и се получават неприятни ситуации.
- Георги Младенов ти е бил съотборник в "Левски", сега е старши треньор на националния отбор. Мислиш ли, че ще постигне успехи като национален селекционер?
- От него съм видял само добро, надявам се да постигне успехи. Той е поставен в доста трудно положение поради простата причина, че няма голям избор от играчи.
- С какви чувства ще запомниш твоята кариера в националния отбор?
- В никакъв случай с лоши. Мога да заявя, че аз и колегите ми от моето поколение хванахме най-добрите години от най-новото време в баскетбола. Работихме с Пини Гершон, със Светислав Пешич. Ако единият е уникален специалист за нападение, другият е професор по защитна тактика. Имали сме и добри български треньори - Петко Маринов, Росен Барчовски, Тити Папазов.
- Играл си и в ЦСКА. На кой отбор си привърженик?
- Винаги съм бил от "Левски", нищо, че съм играл и в ЦСКА. В момента обаче липсва зарядът. Левскар съм, но винаги съм казвал, че публиката на ЦСКА е истинска баскетболна публика. Те харесват "армейците" като цяло, но баскетболният им отбор имаше много интелигентна публика. Жалко, че го закриха по финансови причини. Не мога да кажа същото за феновете на "Левски". "Левски" има много фенове, но те са най-вече фенове на футбола.
- Какво ще правиш след края на кариерата си?
- Не съм го мислил, но треньор едва ли ще стана. Засега ще гледам детето, защото детската градина все още е в ремонт.
- Ще направиш ли бенефис и срещу кой отбор би желал да стане?
- Да си призная, не съм се замислял, но и не държа.