Пазарната ни икономика се изроди в позорна

Това е един от немалкото изводи, които случаят с Митьо Очите ни оставя в "наследство". На нашенска почва пазарната и позорната икономика се пръкнаха от една и съща утроба - не просто на дивия, а на дивашкия и грабителски капитализъм, маскиран с благозвучни иначе етикети като "свобода", "неолиберализъм", "цивилизационен избор", "европейски ценности".
Има обаче и втори извод, който е контра на първия - охранителният бизнес по Черноморието да мине само в ръцете на държавата. Частникът да бъде изхвърлен от него. След като вече 28 години от частните ръце в този бизнес се пръкват рекет, грабежи и чиста проба бандитизъм, след като се пръкват бизнес играчи като СИК, ВИС, а сега и явлението Очите с неговите партньори във властта, какъв друг по-трезв и по-полезен извод може да има. И след като 28 години не виждаме резултат от държавната намеса в регулирането на пазара чрез закони и правила. Ето, според закона едно физическо лице

няма право да стопанисва

повече от три таксита, но Очите е препикавал закона, прехвърляйки върху доверени лица контрола си върху 200 таксиметрови шофьори в Слънчев бряг. И държавата със своите регулаторни пълномощия е била безпомощна да блокира това прехвърляне.
Мафиотът Очите е нагледно опровержение на неолиберализма с неговата теза-догма, че свободното предприемачество е азбуката на прогреса и държавата трябва да си стои натикана в ъгъла. И печалбата не може да бъде мръсна дума.
Макар че Очите забогатя и вилня благодарение именно на тази неолиберална мантра и на нищожно държавно присъствие в бизнеса. Ето, напълно необезпокояван е финтирал закона заради рекета върху такситата. Проявил е човекът свободен предприемачески дух, разширявайки рекета над хотели, погребални агенции, увеселителни заведения, дюнерджийници, търговци на плодове и зеленчуци, съдържатели на атракционни, че и на кафе машини. Либерално и печелел на сезон по 20 000 от дюнерджийницте на централните алеи и по 5 бона от по-малките. Свободната инициатива от грабежа само в Слънчев бряг му носела по 3 млн. всеки сезон. А ако някой откажел да му плаща, Очите задействал пазарния си нюх и му палел имуществото. 
Значителна пък част от рекетьорската печалба е била препирана в строителството на жилищни сгради в Бургас и по Южното Черноморие, както и чрез схеми за покупка и преотдаването под наем на луксозни лимузини. И не са били задействани никакви механизми срещу прането на пари, никакви проверки за произхода на средствата в жилищното строителство.
С една дума, неолибералната ни държавица е била безсилна пред предприемаческия бандитизъм.
Тук някои неолиберали ще скочат с възражението, че Очите е спрян именно от държавата чрез нейните правоохранителни институции. Следователно няма защо да се засилва нейното присъствие в охранителния бизнес, като ли пък да се гони и частникът от него. Добре, но първо, стотици, ако не и хиляди, са били ограбвани от Очите до залавянето му. И няма кой да възмезди щетите им. 
Второ, да допуснем, че мафиотът ще бъде осъден и престъпната му мрежа евентуално ще се разпадне. Само че той

веднъж вече е лежал зад решетките

но това изобщо не му е попречило да реши впоследствие, вече на свобода, че Южното Черноморие му е до колене. И да прави позорна икономика. Дали в бъдеще няма да повтори навика си.
Трето, навремето имаше ВИС, СИК, държавата се постара да ги озапти, но рекетът, наркотиците и прането на пари не изчезнаха от региона. И по-късно логично се пръкна Митьо Очите. Къде е гаранцията, че утре пазарът няма да роди поредния позор с някой нов мафиот? Напротив, в условията на българския капитализъм гаранцията, че той ще се роди, е стопроцентова.
В крайна сметка един проблем се решава успешно с изкореняване на причините му. Плевелите по полята се вадят из корен, а не само това, което стърчи отгоре. И в случая с бандитизма на Очите изкореняването на проблема не е ли в изтръгването на частния бизнес от охранителната дейност? И вкарването в нея на изцяло държавни или общински фирми? На пазара да има няколко такива фирми, а хотелите, дискотеките или чейндж бюрата да избират кой най-добре ще ги охранява.
Случаят "Очите" успешно развенча ширещата се у нас измама след 10 ноември, че частникът е по-добър стопанин от държавата. Впрочем тази измама бе развенчана не по-малко и дори още по-успешно от други частници в съвсем други сфери на икономиката. Заради тях и Митьо Очите частникът вече става мръсна дума, макар това да е несправедливо за хиляди други частници. И не случайно тезата за силно участие на държавата в бизнеса - не само като регулатор или законодател, но и като играч, като субект в бизнеса - се превръща в значителна и непоклатима величина на обществените настроения. И за да не остане позорна дали пък пазарната икономика не трябва да заложи и на бизнеса на държавата?
Има и друго - Очите и други подобни явления са демографска заплаха за страната ни. Колко ли изнудвани от него търговци, таксиджии, дюнерджии или собственици на магазини и ресторанти са проплаквали, че "това не е държава", и са си мислили и дори планирали да се махат от България заедно със семействата си. И колко ли наистина са се махнали?
Впрочем не само Митьо Очите онагледява позорния характер на пазарната ни икономика -    

далеч по-зловещи примери

в това отношение са демографският ни колапс, обезлюдяването на страната, високата смъртност, беднотията, дереджето на здравеопазването и образованието. За 29 години позорна икономика българите сме се стопили от 9 млн. до под 7 милиона. Прогнозите на международни институции ни обричат на около 5 млн. към средата и на 3,5 млн. към края на века. А вече наши специалисти вещаят, че от тези 3,5 млн. българите ще изпаднем до третия етнос в татковината си - пред нас ще са турците и циганите (или обратното). Освен от високата смъртност в условията на една позорна икономика българското стопяване се дължи и на емиграцията. А тя пък идва не само от беднотията, но и от бандитския бизнес на СИК и ВИС в миналото, на Очите в настоящето и от някой бъдещ Митьо Очите. И как ли ще се оправят нещата без радикална смяна на модела - не само в охранителния бизнес, а изобщо в икономиката ни.