"Отстоянията" на Боян Ангелов

В ръцете на читателите ни е най-новата книга на Боян Ангелов, която ни навести с доста странното заглавие - "59 отстояния". Тя е дело на столичното издателство "Български писател" и на пръв поглед озадачава, но всъщност съдържанието й не ни изненадва, като имаме предвид неудържимия стремеж на Боян Ангелов неизменно да отстоява своите високи художествени естетически принципи и критерии, които заложи още в първата си стихосбирка "И върху ножа детелина" (1985). Оттогава се изтърколиха три десетилетия, които оплодиха литературата ни с двайсетина поетични издания, интересни и приносни литературно-исторически монографии и задълбочени изследвания, свързани с Българското възраждане и неговата органическа сроденост с античния философски свят. Всичко това едва ли би било възможно без впечатляващото творческо дарование на автора, опиращо се и подхранвано от удивителната му културна ерудиция и широките му познания в областта на литературата, историята, философията, социологията. Всичко това гради и неговия респектиращ духовен необят.
Такъв го виждаме и в току-що излезлите му от печат "59 отстояния". Книгата се състои от два основни цикъла - "Като приказка" и "Далнина". И в това си заглавие поетът не може да избяга от себе си и за кой ли път ни прави съпричастни на вродената си чувствителност, тънка наблюдателност и на завидното си умение да анализира постоянните и разностранни социално-психологически, духовни и нравствени процеси от съвременната действителност у нас и в чужбина.
Боян Ангелов съзнателно и целенасочено поставя във фокуса на творческото си полезрение парливите проблеми, които раздират съвременното общество и безнаказано го обезчовечават. Това до голяма степен обяснява и тягостната, задушна атмосфера, която битува в много творби от първия цикъл.
Поетичното слово на Боян Ангелов, изригващо неудържимо от дълбините на разбунената му съвест, никога не е заглушавано от безутешни вопли на безизходни резигнации, защото той вярва в неговата благородна спасителна мисия. Има и стихове обаче, в които усещаме, че авторът ни докосва до един по-разкрепостен обхват и диапазон на творческите му търсения и изненадващо се потапяме в сравнително отморяващ еротичен свят или пък в неугасимата жажда за живот, а в други ни връща към любимия му детски свят.
И във втория цикъл - "Далнина", поетът не изменя на творческото си амплоа и не престава да търси път в безпътицата. И съвсем естествено се стреми да хигиенизира душите ни, връщайки ни към непомръкващото зарево от светлите образи на Яворов, Вапцаров, Васил Воденичарски. Но за жалост и в този цикъл добронамерените му и дълбоко искрени поетични ритми не могат да се освободят от набезите на безкомпромисното ни и безпощадно всекидневие. В замяна на това пък неговият класически стих, майсторски съчетан с амбициозната ни днешна бяла поезия, придава изключително потребна актуалност на новородените му "59 отстояния".