Млади, безработни, търсят си белята

Да си млад и обречен в спиралата на безработицата, докато университети правят брутална съкращения... При тези обстоятелства кой би искал да е на 18 години днес? Дори младежите, които имат възможност да следват, в един момент ще трябва да излязат на един слаб и обременен пазар на труда, затънали в дългове, пророкуват западни анализатори. Въпрос на време е младите в цяла Европа да последват примера на британските си събратя по съдба заради социалното изключване, допълват експертите.
Финансовата криза изигра важна роля в объркването на живота на младежта. Едно цяло "изгубено" поколение, израсло през период на просперитет, днес е изправено лице в лице с режим на строги икономии и ограничения. Икономическият спад оказва голямо въздействие - младите хора са склонни да се възползват в по-голяма степен от растежа в икономиката, но тъкмо тяхната възрастова група е най-тежко засегната от икономическия упадък, отбелязва датският в. "Юландс постен".
Миналогодишният доклад на Международната организация на труда (МОТ) показа, че младежката безработица в цял свят е скочила до рекордно високи нива. От близо 620 милиона младежи на възраст между 15 и 24 години в работна възраст близо 81 милиона са били без работа в края на 2009 г. МОТ прогнозира, че глобалното равнище на безработицата сред младите ще продължи да се увеличава (до 13,1%), тъй като икономическата криза ще продължи, но през 2011 г. нивото й се очаква да намалее до 12,7 на сто. Тенденцията за обезкуражаване и спиране търсенето на работа обаче ще има сериозни последици.
Изследване на френската банка "Натиксис" от ноември 2010 г. твърди, че безработицата сред младежите в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) може да се раздели на две групи. В първата са страните, където процентът на младите хора без работа е много по-висок спрямо общия брой на безработните. Сред тях са САЩ, Великобритания, Швеция, Франция, Италия, Испания, Белгия, Финландия, Португалия, Гърция и Австралия. Към втората група спадат страните, в които младежката безработица не е в пъти по-висока на фона на общата безработица, но все пак е завишена. Тук попадат Канада, Дания, Германия, Холандия, Ирландия, Япония. Причинно-следствената връзка за тревожните данни е сложна и много заплетена - от недостатъчно добрата квалификация до ръста на временната заетост.

Заивисимите - обратно вкъщи

Докато една част от португалците се възползват от дългогодишните си социални права, друга - по-конкретно младите в страната - са лишени от всичките си права, подчертава лисабонският в. "Публико". Първоначално ги наричат "поколението 500 евро", което въпреки високата си квалификация не успява да намери работа за повече от минималната заплата. Днес този етикет не е актуален, защото ситуацията е още по-лоша. Един от всеки четирима млади хора, търсещи работа, не може да намери (цифрата скача до всеки трети при завършилите висше образование). И независимо от факта, че притежават дипломи, значителна част от тях работят като таксиметрови шофьори или преживяват от ниски заплати в кол центрове и супермаркети и често получават т.нар. recibos verdes ("зелени разписки", форма на заетост без социални привилегии, символ на несигурното състояние на пазара на труда в Португалия). С оглед на тази ситуация повечето от тях са принудени да живеят у дома с родителите си, не са в състояние да бъдат по-самостоятелни и да поемат отговорностите на зрелостта, добавя "Публико".
Безработицата и икономическата криза принудиха хиляди млади гърци да зарежат едва проходилата си независимост и да се завърнат при родителите си, разказват гръцките медии. Младите италианци са застрашени от изчезване, алармира през май в. "Кориере дела сера", цитирайки директора на италианския институт за социално-икономически изследвания Джузепе Рома. "Ла Стампа" допълни, че младите италиански "Neets" (абревиатура от англ. - Not in Education, Employment or Training - хора, които не учат, не работят и не са на обучение) са достигнали тревожните 11,2%, в сравнение със средноевропейското ниво от 3,4 на сто. В Испания, където безработицата сред младите хора е над 40%, само 0,5% са спрели да търсят работа. В Италия обаче много млади хора са приели бездействието като начин на живот, а и социалната сигурност, която им осигуряват семействата, не помага за преодоляване на тази апатия, допълва изданието. Самата диплома, посочва "Ла Стампа", не улеснява намирането на работа и затова не е изненадващо, че само 20,7% от италианците завършват университетското си образование, докато средното за ЕС е 33 на сто.

Новото Ел Дорадо

Дори в Германия, основният мотор на европейската икономика, младите хора не винаги са доволни от предлаганите възнаграждения и затова мигрират, водени от желанието си за по-добра реализация. Понякога младите германци тръгват, просто за да поприключенстват и реализират мечтите си, да придобият ценен за биографията си опит в чужбина, без да се интересуват от състоянието на икономиката у дома. По данни на германската асоциация за интеграция и миграция в периода 2003-2009 г. над 180 хиляди германски работници са напуснали страната, като голяма част от тях са високообразовани и млади. Въпреки това Германия остава една от мечтаните дестинации за обезкуражените млади европейски имигранти.
Германската столица е привлекателен за живеене град, но ако търсите работа - пробвайте Франкфурт, Мюнхен или Дюселдорф, където имигрантите с професия могат да преодолеят езиковата бариера, съветва в. "Айриш таймс". Доскоро Бостън и Бризбейн бяха най-предпочитаните градове за новото начало на младите ирландци, но времената се променят, посочва вестникът. "Някакво ниво на владеене на немския език е полезно, за да се закрепиш на пазара на труда", казва Франсис Кели, водещ консултант за набиране на персонал в Дюселдорф. "Но повечето компании, с които работя, наемат заради отношението. Те търсят определени умения, но не ги намират сред по-младите германци, които са добре квалифицирани, но малко разглезени", твърди Кели.
Германия е новото Елдорадо за дипломираните млади испанци, коментира Франс прес. Испания, в която близо половината млади хора под 25 г. са безработни, има "голям потенциал", главно сред инженерите и компютърните специалисти", потвърждава Моника Фарнхаген от Центъра за предоставяне на работа на чуждестранни работници (ЦПРЧР), обществен орган под шапката на германската Агенцията по заетостта. В резултат на това в Испания интересът към курсовете по немски език се е увеличил неимоверно. Записалите се на стаж в институтите "Гьоте" в Мадрид и Барселона са "почти два пъти повече от нормалното през лятото", обясни говорителят на института - Кристоф Мюхер, който вижда в това "силна тенденция".
Но изтичането на мозъци от Испания се случва и в друга посока. Несигурната икономическа среда принуждава младите иберийци да хванат пътя към Латинска Америка. Типичният испански емигрант на южния континент е около 30-годишен, висококвалифициран и най-често несемеен, разказва в. "Ел паис". "В Испания е трудно. По-лесно ще станеш келнер, отколкото да си намериш работа като журналист", смята 30-годишният Хуан Артеага. От пет години той живее в Мексико сити и днес журналистът по образование работи за консултантска фирма в областта на социалните мрежи и онлайн комуникацията.
"В Испания гледаме на Латинска Америка като на малко дете, което расте. Но стъпиш ли на място, осъзнаваш, че детето е много, много голямо. Мексико е много по-голям пазар от Испания благодарение на ресурсите, петрола, големината си и своите 110 милиона население", убеден е Хуан.
При това положение - парите, желанието за реализация, културата, природата и търсенето на испаноговорящи работници - на кого му е притрябвала Германия, пита "Ел паис". Но статистиката е категорична, че няма испанска миграционна вълна към Латинска Америка. Въпреки това през следващото десетилетие цял един континент е пред очите на поколение млади и способни хора, задушавани от икономическата агония, допълва в заключение "Ел паис".

Младежката безработица в цял свят отново гони рекордни нива, а тенденцията за обезкуражаване и спиране търсенето на работа ще има сериозни последици
снимка БГНЕС


Уличните банкери

Карл Флух

Европа спасява финансовите си центрове, но не и своята младеж. Тя е лишена от три основни условия - образование, трудова заетост и жилища. Така че, когато отвръщат на удара, младите просто следват посланието от върха: вземете това, което можете, и се измъкнете.

Младите хора по света показват твърде малко еднородност като социална група, а и те не са финансов сектор на ръба на фалита. Толкова по-зле за тях. В противен случай аварийни парашути щяха отдавна да бъдат раздадени, а национални и международни консорциуми щяха да наливат милиарди в тяхното обучение, в създаването на работни места и жилища на достъпни цени, както и в осигуряването на бъдеще за всички - или само бъдещето, включено в т.нар. договор между поколенията между тези в работеща възраст и възрастта за пенсиониране.
Невъзможността или нежеланието сред политиците за създаване на консенсус в тези ключови области обаче подкопава основите на благоденстващите общества, чиито граждани все по-често се превръщат в обикновени зяпачи в светлия, все по-елитарен капитализъм. Капитализмът е приемлив само докато дава възможността да се участва в него. Но сега тази непостоянна играчка на свободните пазари губи своята привлекателност: това е един прекъснат модел, до който не седи нищо друго. А това поражда несигурност, скептицизъм и страх от бъдещето за младите хора, които търсят мястото си в обществото за първи път. А онзи, който отнема от младите перспективите и възможностите им за бъдещето, в крайна сметка ще ги открие на вратата с хиляди да го търсят.
Страни като Гърция, Испания, Чили, Израел и Великобритания в момента преминават през подобни преживявания, с различна степен на разгорелите се страсти. Колкото са различни страните, толкова се различават и мотивите, които понякога стоят зад бурните протести, но всички се свеждат до основни искания: свободен достъп до образование, желание за работа и място за живеене.
А на пътя на тези нужди, които всъщност са основни права, стоят пречки, които младите днес не могат да преодолеят или не желаят да го направят. В някои градове на Великобритания и Израел да имаш добро образование и работа вече не означава, че можеш да си позволиш апартамент, камо ли образование за децата си.
С едната си ръка правителствата пръскат милиарди на пазарите, за да опазят щастлив дявола Dow Jones. С другата - те режат социалните придобивки. Фактът, че подобни политики се приемат като чист цинизъм в страни като Испания, Гърция и Великобритания, където младежката заетост е около 44%, 38% и 20% съответно, е загадка за малкия елит, който дискутира разликата между фрустрираните протестиращи и престъпниците на чаша чай, докато се притеснява единствено за състоянието на паричните пазари.
Но ценностите, унищожени на фондовия пазар, са нищо в сравнение с разлагащото се социално сближаване. Ако въпреки трудно спечеленото образование човек вижда малко ценни възможности за себе си и мечтите си, в крайна сметка Facebook престава да бъде адекватен предпазен клапан. Тогава - както в Англия - една наистина трагична, но в крайна сметка банална причина е достатъчна да отприщи насъбраното разочарование на всички хора под покритието на тълпата. Тогава хората могат да имат справедлива кауза да се превърнат в бунтовници и мародери. В умален мащаб такъв хаос просто отразява примера, подаден отгоре: вземете каквото можете и се измъкнете. Това са банкери от улицата.
На тази наклонена плоскост може да противодействат само политиците. Не с допълнителни полицейски сили и празни думи, а с действие. При това бързо. Но кой знае дали поколението, което демонстрира по улиците, ще види настъпването на този ден.