07 Ноември 2024четвъртък09:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ханес Свобода:

Липсата на свобода в медиите изкривява демокрацията

Имиджът на България сериозно пострада заради неумението на Борисов да води последователна политика, категоричен е левият евродепутат

/ брой: 270

автор:Александър Симов

visibility 2237

Ханес Свобода е роден на 10 ноември 1946 г. Завършил е икономика и право в университета във Виена. Член е на Австрийската социалдемократическа партия. От 1996 г. е депутат в Европейския парламент. Заместник-председател е на парламентарната група на социалистите в ЕП. Свобода бе част от европейските социалисти, които взеха участие в кръгла маса в София, посветена на свободата на медиите и заплахите за демокрацията.

- Господин Свобода, защо стана така, че точно днес въпросът за свободата на словото и за заплахите към демокрацията стана актуален в цяла Европа, а и в цял свят?
- Мисля, че това стана, защото в някои страни развитието пое твърде странна посока. Опитите за контрол върху медиите се засилиха внезапно и въпросът за свободната журналистика придоби нова актуалност. Днес това не е само въпрос за бъдещето на журналистиката, а за оцеляване на самото разбиране за демокрация, демократично общество и развитие.
Винаги е имало някакво противопоставяне между медиите и властта. Винаги е имало дискусия за отношенията им. През годините сме виждали много опити на властта да окаже влияние върху медиите, да прокара изцяло само своята гледна точка, понякога да заглуши гласа на журналистите, но сега в някои страни тази тенденция става доста по-брутална и очевидна. Това е причината за нашата загриженост, за опита ни да поставим проблема на общественото внимание, за да можем отново да започнем да си говорим за основното значение на демокрацията.
- Има ли начин да се противостои на тази тенденция?
- Смятам, че е много важно да се говори за този проблем. Правителствата трябва да схванат, че не могат да правят всичко, което поискат, че подлежат на медиен контрол, който няма да престане. Ще отида една стъпка по-нататък. Смятам, че правителствата дори трябва да подкрепят незавимисимостта на журналистиката и нейната критична функция. 
Смятам, че солидарността между журналистите също може да е фактор за спирането на опитите за контрол. Журналистите от различни страни трябва да си помагат за отстояването на своята свобода.
Без свобода на журналистиката не може да има демокрация. Защото в основата на демокрацията стои свободното слово. Когато свободното слово е застрашено, то вече говорим и за изкривена форма на демокрация. Ето това е страшното, а журналистите първи са в състояние да видят този процес. И този процес на изкривена демокрация има последствия за цялото общество.
- Какви точно са тези последствия? Защо едва днес започваме да ги виждаме ясно?
- Ако медиите действат при ограничена свобода, значи цялото общество е с ограничена свобода. Това е ограничаване и на независимостта на съда, на всяко елементарно човешко право. Правителствата, които искат да поставят демокрацията и медиите под контрол, обикновено веднага разширяват правата на тайните служби и това правило общо взето може да бъде видяно навсякъде.
Ако трябва да обобщим по-глобално - това е атака срещу всички човешки права, която не е открита, а тече подмолно, тайно, постепенно. Тази атака има очевидна цел, но не е задължително да е успешна. Ако намерим начините да се противопоставим, битката съвсем не е загубена. Но ако не реагираме сега, днес, в крайна сметка ще се отзовем в една авторитарна система, от която трудно ще излезем.
Именно тези опасения карат социалистите от Европа да започнат да дебатират проблемите на свободата и заплахите срещу демокрацията. Защото там, където има дискусия, свободен анализ, там ръката на авторитаризма не може да стигне.
- Можем ли да си обясним с ограничаването на свободата на словото възхода на популистките лидери в цяла Европа?
- Това е интересен въпрос. Медиите са нашата естествена защита от популистки идеи и теми, особено когато те се използват по вреден начин за обществото. Но днес се забелязва, че когато медиите бъдат концентрирани в ръцете само на един човек или само на една групировка, това не завършва добре.
Когато са концентрирани, медиите стават проводник на такива популистки тенденции в обществото, което всъщност е доста опасно. Така че връзка има. Намаляването на свободата на словото води до появята на опасен популизъм в обществото.
Комбинацията финансови интереси и популистки партии може да взриви нормалния ред в едно общество. Защото големите финанси много често са тези, които нямат интерес от силни обществени дискусии, информирани граждани и ясни правила. Подобен изопачен свят подменя и характера на медиите. Те започват да не говорят за проблемите, а се концентрират върху личните истории, светските новини и други пикантни неща. Процесът е опасен, защото е опит за слагане на превръзка върху очите на хората. Идеята е да се деполитизират хората, да бъде изведена политиката вън от съзнанието на обществото и в крайна сметка да се внуши, че гласът на хората не може да промени нищо, че нещата ще си стоят, както са.
- Заплахите върху демокрацията не са ново явление. Защо обаче чак сега започва дискусията върху начините на тяхното ограничаване?
- Защото сега се появиха и политици, които олицетворяват тази заплаха. Ето в Италия тази дискусия тече от няколко години насам. Силвио Берлускони е концентрирал в ръцете си икономическа, медийна и политическа власт. Той е станал много силен и победата над него става все по-трудна.
Социалистите в Европа са не по-малко разтревожени и от ситуацията в Унгария, България, където тези опасности постоянно се появяват и стават актуални. Най-лошото е, че можем да сравним този процес със заразна болест - лесно се прехъврля и в други страни. Политиците лесно се заразяват с такива идеи. Борисов или Бъсеску, или Орбан започват да си мислят: "Щом Берлускони може да го направи и да му се размине, защо и ние да не опитаме?".
- Очевидно не напразно споменахте името на българския премиер Бойко Борисов. Какви са външните впечатления за неговото управление?
- Все повече и повече в световните независими медии, не говорим за леви издания, а повечето от тях дори са дясноцентристки, виждаме силно критични статии срещу Борисов. Лошото е, че в някои от тези издания критиките срещу Борисов се превръщат в критики към България като цяло.
Повечето издания припомнят големите му обещания и цел да пребори корупцията и организираната престъпност. Днес обаче се вижда, че правителството на Борисов търпи провал в тази сфера. В медиите в Европа обаче това се тълкува не само като провал, а просто като имитация на война, а по-скоро като борба на един клан срещу друг. Нямам представа кое точно е истината и къде е тя.
Обаче имиджът на България сериозно пострада заради неумението на Борисов да води последователна политика.
- Какви други инициативи предвиждате да има във връзка с темата за свободата на медиите?
- Организирахме дискусията в България, за да покажем на целия Европейски съюз, че темата е много актуална и вълнува хората. Преди това бяхме в Унгария.
Смятаме да поставим и темата в Европейския парламент. Не искаме да политизираме въпроса или да го правим приоритет само на една партия. Това е европейски въпрос, европейски проблем. Трябва да го решаваме съвместно.
- И все пак смятате ли, че вие като социалистическа група в ЕП ще успеете да проведете тази битка докрай?
- Трябва да го направим. Знам, че част от нашите инициативи могат да бъдат блокирани в Европейския парламент, но въпреки това нямаме намерение да спираме. Със зелените, либералите и други партии в ЕП ние можем да държим темата постоянно отворена и в развитие. При това трябва да я разширим максимално. Не трябва да следим само страните от Европейския съюз, ами и страни като Украйна, Русия, навсякъде, където има проблеми.

 

Задава се тотална водна криза

автор:Дума

visibility 974

/ брой: 212

КЗП подхваща фирмите за бързи кредити

автор:Дума

visibility 903

/ брой: 212

БДЖ обещава да не закрива линии

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 212

Президентският вот в САЩ започна без победител

автор:Дума

visibility 857

/ брой: 212

Скопие злобее срещу българската памет

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 212

Истинската червена линия

автор:Александър Симов

visibility 707

/ брой: 212

Инвестиция в бъдещи визионери

visibility 775

/ брой: 212

Америка се готви за бунтове и анархия след изборите

visibility 988

/ брой: 212

Слугинаж

автор:Евгени Гаврилов

visibility 729

/ брой: 212

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ