Пардон
Къде гледа бат`Бойко
/ брой: 211
Без Гюла Мето е за никъде. Ей на - и вчера. Сресваше си Мето лимбите пред огледалото, а тя само го измери с поглед и му рече:
- Мето, за къде си се нагласил така бе, слънце?
- Как за къде? Отивам социалната помощ да земем!
- Мето, ти луд ли си?! - плесна се по бедрата тя. - Кажи ми - луд ли си? Как ша ходиш така за социална помощ, бе! Веднага да манеш златните ланци! И пръстените да манеш! Чу ли!
- Е-е-е, ти ша кажеш още малко да си извадим и златните зъби! - озъби се в усмивка той и в устата му блеснаха най-малко десет златни зъба.
- Не! – рече му Гюла. - Зъбите само ша им лепнеш отгоре дъвка, да не лъщат толко! И ша си извадиш жиесемите от жоба, и ша го оставиш тука!
- Как така без жиесеми?! - пак не можа да вдене той. - С тия жиесеми аз си върта бизнеса, ма! Ше дрънне Асанчо, че е намерил бакърена жица, ше дрънне брат му Асенчо, че е намерил шахтен капак, ше дрънне Пъшо, че му требва статуя на Жузепе Верди, ше дрънне некой друг за нещо друго, а аз като съм без жиесеми, ше ми изгори бизнеса! А и тоя Жузепе Верди! Как можеха толку дребна статуя да му направат? Барабар с кончето нема и педесе кила!
- Тоя даже не е Жузепе Верди, ами е Жузепе Харибалди! – скастри го Гюла. - Аз за жиесемите ти говорим! Ако ти дрънат петте, докато зимаш социалната помощ, а? Ако ти дрънат пред ония, ша ти дадат социална помощ у шестък! Ша кажат: „Леле тоа ром колку е социално слаб! Само пет жиесема има!”
- Верно бе! Добре, че се сети навреме! - разбра я най-после Мето и започна да вади телефони от джобовете си.
- Сетих се аз! - строго врътна глава Гюла. - А ти нема ли да се сетиш и ризата малко да си съдереш!
После му разкъса ризата, разроши му перчема, огледа го и го одобри:
- Е, така вече бива! Шукар си!
- Професорка си ми ти! - прегърна я Мето и я ощипа по задника.- Готова министърка си, ама къде гледа бат`Бойко!
И тръгна.
- И да не отидеш с беемвето! - викна подире му Гюла. - С москвича иди, чуваш ли! Загубен човек! Прост циганин! Ако не съм аз социалната помощ ша чакаш Жузепе Верди да ти я отпусне!
И си беше права жената, как да не й го признаеш?!