Измиване на ръцете

За пръв път в годините на прехода за броени месеци си отиват двама ръководители на едно и също министерство. И то в сфера като здравеопазването, в която нервите на обществото са болезнено опънати. Което е доказателство, че сегашната власт все още няма стратегия за управление. За мислещия човек това въобще не е изненада. Още в предизборния период стана ясно, че ГЕРБ има визия единствено кое да е "долу": първоначално - Тройната коалиция, а по-късно - и всички, управлявали през прехода, защото били проспали цели 20 години. А гербариите нито са спали, нито са крали и не за друго, а тъй като през тези десетилетия са били в други партии. В онези, които днес са обект на критиката им. Но кое да е "горе" и най-важното как да стане - за това миналогодишните победители и хабер си нямат. Ето защо управляват по метода на пробата и грешката, което създава напрежение и пилее ресурси.
Министерският кадрил за сетен път доказва, че парламентарното мнозинство изпитва остър и неизлечим дефицит на кадри. Достатъчно е да припомним жалкото представяне на Румяна Желева като кандидат за еврокомисар. По-голям резил на международната сцена от този България не е преживявала от началото на промените насам, а може би и дълго преди това. Да видим и ненагледния Симеон Дянков, който така обърка икономиката в държавата, че вече няма пари за най-елементарни разходи. И вместо да се оправдават с кризата, управляващите трябва да са й благодарни. Защото тъкмо тя не позволява да се види в чист вид трагичната непригодност за постовете, които повечето от тях заемат. И как да са пригодни, като са излъчени не след сериозен кадрови подбор, а са хванати за ушите на някой разклон.
Както можеше да се очаква, премиерът намери оправдание и за тази оставка. Някои твърдят, че той върши това вече десета година - от времето на "Аз ги хващам, те ги пускат!", та до днес. Но не са прави. Защото корените на този манталитет са много по-стари, заложени са още в предишното му поприще. В което наред със смелостта и себеотрицанието на мнозина се ширят и извинения като: късно ни се обадиха; маркучът беше къс; пожарът беше на високо, стълбата не стигаше до него; цистерната закъсня; водата свърши и какво ли още не. Да не забравяме, че той е и каратист, което означава, че умее да насочва силата на противника срещу нещо самия. Формирането на излишъци примерно е постижение на предишното правителство. Но сегашният премиер сипе непрекъснато упреци за това, че вместо с тези пари да се построи една магистрала, те били дадени за по-високи пенсии и заплати, за по-добро образование и здравеопазване. Ето как и най-големият плюс може не само да бъде представен като минус, но и хората да вярват, че е така.
Случаят с проф. Анна-Мария Борисова обаче не е нито познатото до втръсване оправдание, нито каратисткото използване в своя полза на силата на опонента. Тук по-скоро е налице най-безцеремонно представяне на собствената слабост като слабост на другиго, и то не на някого от опозицията, нито на един или друг дребен чиновник, а на цял министър. Не за пръв път премиерът пуска членове на кабинета си като форлойфери по пистата на общественото мнение и ако подхвърлената идея се посрещне на нож, бърза да увери, че тя и през ум не му е минавала, без да го е еня как ще се чувства министърът. И сега е изключено да е научил от медиите за замисленото 20-процентно доплащане от пациента в болниците, но вместо да защити намеренията в тази сфера, предпочете класическото измиване на ръцете.
Като доскорошен политик от града на новия министър мога да кажа само хубави неща за д-р Стефан Константинов. Не само добър специалист, но и което е много важно, човек с позиция. Интересно е дали премиерът ще му позволи да си я отстоява. Ако реши да го мачка и да го доведе и него до оставка, вече ще стане смешен. Но ако започне да се съобразява с настояванията му, ще се пропука самата конструкция на сегашната власт, в която носещ елемент е не демократизмът, а единоначалието. Девалвацията на централизма в този кабинет не му вещае добра съдба.
Може и да са прави анализаторите, според които поредната оставка цели единствено обезсилване на предстоящите действия на опозицията и на медицинското съсловие. На този финт обаче вече няма кой да се хване. Лекарите не отмениха насрочения протест, а вотът на недоверие заради провала на здравната политика вече е внесен. В тази ситуация БСП може да извади политически плюсове от дебатите в пленарната зала, стига най-после да се представи със своите специалисти, а не с дежурните всезнайковци, които с лека уста да изпортят и тази дискусия.