Истината по телевизиите само я миришем

Много (ре)активен навремето телевизионен кореспондент, когото от днешна гледна точка бихме определили като легендарен, беше научил, че в района му гори сеновал. Докато си вземе камерата обаче, докато намери кола и отпраши към стопанския двор, пожарът бил потушен. Потюхкал се малко, че изтървал шанса да влезе в централните новини, но бързо се взел в ръце. Подпалил наново няколко бали сено, накарал двама-трима кооператори да ги подхвърлят с вили във въздуха, а той приклякал, залягал, избирал причудливи ракурси и измайсторил невероятен репортаж, сякаш се е случил невиждан от столетия пожар. Излъчиха го - и тук вече напускам преразказната форма, защото го видях с очите си - не само в "По света и у нас", но и във всички други емисии новини. А после кореспондентът на единствената тогава телевизия бе привикан в Окръжния комитет на единствената тогава партия. Където се отърва само с конско по простата причина, че беше рядко находчив и деен, та от съвсем малък регион успяваше да пласира в ефира толкова много кореспонденции, колкото не бяха по силите дори на колегите му от най-големите административни единици. Иначе телевизията щеше само да я гледа или, както мнозина се изразяват сега, само да я мирише.
Стремежът към представяне на събитията по сензационен начин не е от вчера, още по-малко - от появата на "Господари на ефира" насам. Донякъде е обяснимо - ако не можеш да отразяваш действителността атрактивно, не е нужно да пускаш заснетото по телевизията, по-добре си води дневник или, когато станеш на възраст да хвърляш пари от терасата, пиши спомени. Тази амбиция обаче трябва да има предел, иначе не информира, а дезинформира обществото. И преди, и сега първата спирачка е вътрешна, в разбирането на самия репортер, оператор, коментатор или водещ. Някога тя работеше несъмнено по-добре, по много причини. Но ако откажеше, идваше ред на продуцентите, редакторите, главните редактори. Ако и тяхното феродо замиришеше на изгоряло, следваше газене в партията. А при по-тежките случаи се взимаха такива решения, които, уви, притъпяваха критичното жило на публикациите за години напред.
Сега уж е почти същото. Само партията вече не е единствена, но доста медии по стар навик или нова привичка се съобразяват с очакванията на онази, която е на власт. Има комисии и съвети за журналистическа етика, има, разбира се, и медиен регулатор. И пак не само се излъчват сензации, но и количеството им е несравнимо повече. Стремежът към висок рейтинг е практически непреодолим, защото от гледаемостта зависят рекламните приходи, печалбите, скъпите имоти, луксозните коли, екзотичните дестинации, силиконките и всичко друго, предлагано от общественото устройство, чиято движеща сила са парите. Огромният скандал с инсценирания побой на репортер от "Господари на ефира" е само видимата част на айсберга от лъжи и измами. Ако ги нямаше охранителните камери, така и нямаше да разберем, че не само ни дезинформират, но и ни манипулират. Но за колко ли други случаи не сме узнали и не сме предполагали дори! Съчиненият побой удавя в недоверие цялата разследваща журналистика, включително и безспорните попадения на самите "Господари", ако все пак можем да ги причислим към този жанр. А прехвърлянето на вината единствено върху репортера подсказва, че порочната практика ще продължи. Защото няма как да повярваме, че момчето от Велико Търново е оня човек-телевизия, който сам е заснел, монтирал, редактирал, подписал и излъчил въпросния материал. Истински отговорните се крият недостойно зад гърба му.
Но как да очакваме медиите да ни поднасят истината, след като най-високопоставени лица не само у нас, но и в ЕС, ни гледат в очите и ни будалкат! За кой нормален не е ясно, че референдумът за смяна на името на Македония като условие за приобщаването й към НАТО и ЕС беше провален? "За" бяха 94%, но гласуваха едва 37 на сто от имащите право, което направи допитването невалидно. Както беше и с нашия референдум за ядрената енергетика през 2013 г. И дори с този за промяна на политическата система през 2016 г., когато съвсем малко гласове не достигнаха, за да стане той задължителен. Но и Столтенберг, и Туск заявиха, че огромното мнозинство в Македония е гласувало за присъединяването към евроатлантическата и европейската общност. Такава е и българската официална позиция. Същевременно сходният по проценти референдум за независимост на Каталуня бе обявен за неуспешен.
Колкото и да се предпазваме от обобщения, не може да не отчетем, че в най-важните случаи истината по телевизиите само я миришем. И не защото сме преситени и ни е нужна диета. А тъкмо защото не ни достига. И защото смятат, че ще бъдем все по-съгласни да ни я спестяват и занапред. Не просто да я икономисват, а и откровено да ни манипулират. И ще го правят, докато не спрем да ги гледаме и да ги избираме.