И две, и двеста

Даже и мен, макар и не често, но някак отвътре, ме избива на шаблонни неолиберални лозунги. Че държавата, да речем, подлежи задължително на минимизиране. Че тя се показва неспособна да решава проблеми, а е обичайно самата да се явява проблем и пр. подобни, достатъчно втръснали, баналности.
Отивам, значи, да си подновя стикера за паркиране в зелената зона и като съвестен столичанин съм си приготвил личната карта, документите на колата и още 100 лева. На място, където седят две девойки, които явно нямат особено какво да правят, заедно с появилата се впоследствие по мое настояване тяхна началничка, ми обясняват, че пак следвало "според правилата, колкото и да не ми харесват", да им предявя нотариален акт. И с апломб ми дават за пример Лондон и контекстуалните дивотии на англичаните, за които съм могъл по желание да направя справка в интернет. Но които дивотии обаче, мисля си,  най-малко бива да ни служат за пример. Защото на какви откровени крайни глупости е способна и тази велика нация, видяхме най-малкото при раздухването на истерията с българските имигранти, но това е съвсем отделна тема.
Както и да го погледнеш, шансът междувременно да съм си продал апартамента и да продължавам да желая системно да си оставям автомобила край него, е нищожен, пък и може служебно да се проверява дали има налице подобна измама. Най-малкото, след като две коли на един адрес излиза доста по-скъпо. Но държавната бюрокрацията и свързаното с нея грубовато паразитиране се движат по свои, абсолютно непостижими за здравия човешки разум, закони (виж по темата поне професор Сирил Паркинсън).
Резултантно и като форма на протест аз реших за тази година да си спестя горепосочената сума и да не дам своя принос в изхранването на трите чиновнички и на кой знае още колко. Макар че ще се наложи да се състезавам за паркомясто на противоположната, безплатна за паркиране, страна на улицата, упорито и последователно ще понеса своя кръст.
Заедно с моя колега и приятел професор Ганчо Ганчев тези дни набързо се опитахме да изчислим каква съвкупна народостопанска загуба ще причини изменението в закона за облагане на мепесетата, което заставя целия български народ да обикаля по сервизи, за да търси бележки относно това на какво "вредно емисионно евро" отговаря колата му. И стигнахме до около 100 милиона лева бруто, загубен в мотане насам-натам, продукт. Който може да сметне нещо различно, молим да заповяда. Пък да внимава следващия път кого избира в парламента, защото качествата на тези все същите парламентаристи, меко казано, никога и никого не изненадват приятно.
Защо обаче не съм неолиберал и въобще се явявам върл противник на неолиберализма?
Примерно, защото колата ми, която карам на газ, на една "маркова" бензиностанция, напълнена "до зуко", показва, че харчи 15 на сто, а на друга - нормалните 11 литра. Така лесно изчислих, че първата верига само за една година безнаказано е успяла да ми бръкне в джоба кръгло с 300 лева.
При липсата на държавен контрол върху помпите и адекватни солидни санкции ни лъжат - както могат, и където сварят. А да се разчита само на конкуренцията, доказано у нас не може, най-малкото защото измамите продължават вече повече от две десетилетия. Ако трябва леко да се перифразира Джон Мейнард Кейнс, упованието тук, че пазарът сам ще си реши проблемите, означава всички ние просто това да не го доживеем.
Наскоро се отбих по някакъв въпрос в едно бюро по труда и на опашката ми се обади моя студентка, както впоследствие си спомних - отличничка. Съкратена била, заедно с много други колеги, от една от "видните отвсякъде" банки.
Следователно, в България еднозначно започна да се случва точно онова, за което всуе се мъчехме през кризата да предупреждаваме. С високите лихви банките разориха фирмите и населението и естествено преминаха към  разоряване на самите себе си. По грешно избрания път просто друг път няма. Ако имахме държава, която да си върши регулативната работа, финансовата сфера щеше да бъде овреме вкарана в ред, което е също и в неин интерес. Как - по въпроса е писано неведнъж, но кой чете, а и като чете, какво разбира, след като неолибералите и отляво, и отдясно са си плюли в устата?
Сега обаче наникъде, а най-вече към и по дъното.
Впрочем - за дъното. Отивам да ми измият колата в Благоевград. И ме информират, че са намалили цената с два лева. Което, наглед парадоксално, макар и проява на "пазарна гъвкавост", никак не успя да ме зарадва. Защото макроикономически свидетелства за поредните отчаяни опити за оцеляване на честния бизнес, за явно буксуване на място и най-вече за настоящо продължаващо потъване на съвкупното търсене у нас.
Както и за липса на особени поводи за оптимизъм.
Освен дежурните, че като нация сме оцелявали и при много по-трудни условия. Че сме жилави и затова знаем "и две, и двеста".
Да, ама всичкото все повече звучи като нелепи оправдания, че държавата ни все не е в състояние истински да си поеме ролята. Така да я поеме, че да си я заобичаме и зауважаваме, колкото въобще това е възможно по тукашните географски ширини.
Да, да, да си я заобичаме и зауважаваме, включително и заради "Кремиковци"...