Енергетика в "правилната посока"

Благодарение на предприетите законодателни мерки от страна на правителството за стабилизиране на финансовото състояние на сектора, днес българската енергетика върви в правилната посока. Това научихме тези дни от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Обикновено тези неща трябва да ни се казват, че иначе по резултатите, сами няма да разберем.  Може би и затова министърът често ни ги казва. Въпросът е и

за кого върви добре

енергетиката? А също и какви бяха мерките?
Следва изброяване на големите постижения според министъра - предоговарянето на условията по дългосрочните договори с двете американски централи, предстоящото осигуряване на финансови ресурс от БЕХ за изплащане на натрупаните задължения в системата. Или по-точно казано - не "задълженията в системата", а конкретно дълговете на НЕК към американските централи, за да влезе в сила споразумението за намаляване на цената на тока, който държавната компания изкупва от тях. Като друго постижение Петкова изтъкна печалбата НЕК, която е довела до намаляване на загубите на компанията с 360 млн. лв. Енергийният министър отчете и напредъка по отношение на работата върху реализацията на интерконекторните газови връзки с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия.
Но стига популизъм, да погледнем малко по-сериозно и с конкретика. Енергетиката беше и продължава да е един дебалансиран батак. Развитието на интерконекторните връзки със съседите, които се коментират през седмица,  всъщност е доста спорно. Неотдавна, министерство на енергетиката обяви на страницата си, че нито едно дружество

не е подало заявление

за резервиране на капацитет по очакваната нова българо-гръцка газова връзка, тоест - интерес няма. Това е съобщила компанията оператор на тръбата "Ай Си Джи Би", която е поискала от КЕВР да бъде удължен срокът, през който дружества могат да заявят интерес към запазването на капацитет. В дружеството 50% държи БЕХ, а останалите 50% си делят Гърция и Италия. По план интерконекторът между Гърция и България трябва да заработи през 2018 г. 
Предоговарянето на условията по дългосрочните договори с двете американски централи също е провал. Още 2014 г., м. юни, старият състав на ДКЕВР сезира ЕК срещу договорите с американските ТЕЦ и ВЕИ, че са в нарушение на европейското законодателство. Те поискаха Европейската комисия да се произнесе дали договорите представляват неправомерна помощ от държавата към централите заради задължителното изкупуване на енергия от тях на преференциални цени. Но новата КЕВР както и ресорното министерство близо година не направиха нищо по казуса, не настояха от ЕК за отговор, докато дълговете на НЕК

продължаваха да нарастват

Едва през февруари 2015 г. започнаха преговори с централите за намаляване цената на тока. Преговорите се проточиха, с нереални условия, а когато бе постигнато споразумение, то бе отлагано многократно. Така дългоочакваното разплащане по веригата НЕК-американски централи-"Мини Марица  изток" трябваше да се случи до 30 ноември 2015 г., но и то се оказа "предпоследно". Последно срокът за влизане в сила на споразумението между НЕК и двете американски централи ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3" бе удължен до края на февруари 2016 г. Но и този срок пропуснахме, тъй като БЕХ не можа да намери кредитор за дълговете на НЕК към централите, и той бе удължен отново.
Да припомним, че първите две паралелни процедури за кредита се провалиха, тъй като в едната не постъпи нито една оферта, а участници в другата поискаха държавни гаранции, каквито бяха отказани от финансовия министър Владислав Горанов. Тогава 12 банки проявиха интерес да дадат кредит от 650 млн. евро на БЕХ, но срещу държавна гаранция за определена част от сумата, каквато Горанов заяви, че не е склонен да даде. Така

отлагането и просрочията

продължиха в търсене на нови кредитори, а директорът на БЕХ Жаклен Коен бе уволнен. Сега имаме поредно обещание, че до десет дни ще има резултат от договарянето с предпочетения кредитор за БЕХ, но сроковете за това министерство са твърде разтегливо понятие.
Другото голямо постижение - намаляване на дълговете на НЕК, също среща противоречие с актуални събития. Първо, ако НЕК дава положителни резултати в печалбата и топи дефицити, защо е нужно да се вдига цената на тока? В началото на март компанията заяви, че ще поиска по-високи цени на тока от 1 юли, но без да уточнява. Абсурд е цената на тока да продължава да бъде ниска, при положение какъв голям дефицит има в системата, заяви енергиен експерт. Значи системата топи дълговете още от миналата година, правят се сериозни реформи и върви в правилната посока, но ще вдигнем цената на тока заради дисбалансите. На какво основание - е въпросът към КЕВР и към НЕК. И ще уважи ли КЕВР искането на ЕРП-ата да вдигнат цената на тока за битовите абонати с до 3,6% от 1 юли?
Ако дълговете в НЕК намаляват, това е защото

потребителите плащат

не защото има реформа или са решени проблемите, създаващи дисбаланса - ВЕИ-та и американските централи, на които НЕК плаща преференциално. Да припомним, че през 2015 г. беше вдигната таксата "задължение към обществото" за бизнеса с над 100% - от 18,93 лв. до 38 лв., което е средно увеличение на цената на тока за индустрията с 20%. Последваха масови протести на бизнеса. По данни на асоциацията на металургичната индустрия браншът губи повече от 600 млн. лв.  на месец заради този проблем. От камарата заявиха, че редица фирми от металургията вече са закрити. "Аурубис" например искаше да инвестира 85 млн. евро, но след решението за цените тока се отказа. Заради обществения натиск и загубите на бизнеса, след редица протести, КЕВР заяви, че ще удовлетвори исканията им. И как ги удовлетвори - като намали символично таксата "задължение към обществото" - от 37,90 лв. на 36,83 лева за мегаватчас, или с 1,07 лв. (2,8%).
В отворено писмо до медиите тогава работодателите отправиха

остри критики

към правителството за липсата на реформи в сектора, въпреки поетия ангажимент. Те отчетоха, че все още няма пътна карта за реформи, както и пълен анализ на изграждането и въвеждането в експлоатация на ВЕИ централите у нас. Бизнесът отбелязва, че този доклад трябваше да бъде представен още през есента миналата година. Липсва и решение за включването на добавка "задължение към обществото" към цените на тока за износ към държави извън ЕС. Така на практика продаваме евтин ток навън, а фирмите у нас го купуват по-скъпо. Освен това все още няма анализ как енергийният регулатор определя цените, заявиха индустриалците. От набелязаните мерки, почти нищо не е изпълнено, само козметично, обаче енергетиката вървяла в правилната посока. И докато дълговете на НЕК намаляват, бизнесът задлъжнява заради по-скъпата енергия.
И на друг проблем, на който работодателите акцентираха, не бе обърнато внимание. Нереално големият брой заети в сектора, и неоправдано

 високите заплати

в държавните енергийни предприятия. Възможно ли е в системата на енергетиката да работят 20 000 души и разходите за един служител да се движат между 3600 и 4300 лв., попитаха от КРИБ. Te посочиха, че в АЕЦ с два блока по 1000 мегавата работят 3700 души със среден разход на един служител от 4316 лв. при положение, че в "Белене" пак с два блока по 1000 мегавата проекта мощност трябваше да са 800-900 души. В държавния ТЕЦ "Марица изток 2" с около 1500-1600 мегавата мощност пък работят 2700 човека, сравнявайки го с двата американски ТЕЦ-а, които също общо са 1500 мегавата и имат общо 900 работещи. А разходът за един служител в ТЕЦ "Марица изток 2" са 3829 лв. месечно. Списъкът е дълъг. Какво налага такива високи надници и двойно по-висок персонал? Не минава ли намаляването на дисбалансите в системата и през съкращаване на разходите за администрацията в сектора?
Колкото до така прехваления свободен

 енергиен пазар

към момента той е по-скоро пожелателен. Средно дневните обороти, които се търгуват на него, са 5% от енергията, търгувана общо в страната. От друга страна, какъв свободен пазар, докато има задължителни за изкупуване квоти по цени в пъти по-високи? Обаче енергетиката вървяла в правилна посока.
Относно цената на тока за бита, реално тя трябва да падне от 1 април, а също и от 1 юли, по две важни причини. Първо, заради заявеното от "Булгаргаз" предложение за по-евтин газ с около 22%. И второ - ако БЕХ успее да договори кредит и НЕК се разплати с американските централи, дълговете на НЕК рязко ще намалеят, а централите на свой ред трябва да свалят цената на тока, който й продават. Но понеже секторът върви в "правилната посока", е трудно да прогнозираме доколко и кога това ще се случи.