Дянковата дупка

В пресата се появи съобщение, че в Маноловата дупка се крие голямо имане. Разбира се, мнозина все още не знаят къде е тази Манолова дупка. Други пък се чудят дали имането е в дупката, или самата дупка е имане. Трети недоумяват за имАне ли става дума, или за Имане. Заговори ли се обаче за Дянковата дупка, вече всички са наясно, че се има предвид бюджетът. И че тя е голямо нямане.
Не сме забравили как финансовият министър сравни първия си бюджет с постна пица. Казано в премиерски стил - толкова имаме, толкова разпределяме. Сякаш правителството има задължението единствено да харчи парите, а някой друг да ги изкарва. Воден от тази странна философия, кабинетът на гербариите подхвана наследения от предишното управление фискален резерв от осем милиарда и за броени месеци го сведе до санитарния минимум. И тъй като по-нататъшното пипане в готовите пари е опасно, а правителството все така не е в състояние да изправи на крака икономиката, която повали с неумелите си действия, дянковците се ориентираха към увеличаване на държавния ни дълг. От началото на тази година той е нараснал със 750 милиона, а за догодина се планира да скочи с два-три милиарда.
Този подход е не по-малко опасен от бъркането в резерва, особено за страна с паричен съвет, каквато е нашата вече над десет години. Той заличава усилията на три предходни правителства, които неотклонно намаляваха дълга, за да стигне до едно от най-ниските нива в Европейския съюз. Бюджетът за следващата година най-безотговорно прехвърля финансовите тежести върху обикновения българин, комуто ще се наложи да плати не просто и не толкова последиците от кризата, колкото от неумението да се управлява. Пицата може да е постна, но сметката за нея става все по-висока.
И тук е голямата разлика между сегашната и предишната власт. За да противодейства на кризата, правителството на Тройната коалиция увеличаваше инвестициите за пътища, благоустройство и други дейности, съдействаше на реалния сектор в икономиката. Чрез Българската банка за развитие например само за първата половина на миналата година отпусна на малкия и средния бизнес кредити за 500 милиона. Увеличаваха се заплати и пенсии, засилваше се социалното подпомагане, заделяха се и милиарди за фискалния резерв. Сегашното правителство реализира политиката си за сметка на гражданите. То замразява доходите, спира много от плащанията към бизнеса, подлага на изпитание не една и две сфери, харчи резерва, увеличава дълга. И всичко това оправдава ту с лошо наследство, ту с кризата, с което всъщност прикрива трагичната си липса на управленски умения.
Веднъж хлъзнали се по улея, гербариите нямат сили да се върнат обратно, а като да им липсва и желание. По-добре им е да предвидят 100 милиона за подслушване и само 94 милиона - за култура. А парите за образование да свият не само до последното място в Европа, но и до нивото на най-западналите африкански държави. Колкото по-необразовани са гражданите, толкова по-лесно ще е да бъдат будалкани, че причините за днешния им хал не са в сегашното управление. А който си позволява много да знае, ще бъде респектиран с подслушване, че и с арест под окото на камерите. В представите на Дянков очевидно това е стабилността, която се гарантира с новия бюджет.
На този фон правителството отново лъсна с отсъствието си от пленарната зала при обсъждането на най-важния за всяка държава закон. Нямаше го и премиера. Той отдавна нарече депутатите безделници. Пък и не ще и съмнение - за него е по-важно да резне още няколко сантиметра от шестстотинте метра трикольорна лента, които употребява годишно за откриване на обекти, повечето финансирани от предишното правителство, отколкото да дойде в парламента, за да формулира и защити някаква що-годе ясна политика. Това принуди дори Костов да изохка, че парламентаризмът е в упадък, а действията на министър-председателя - обидни и недостойни. И наистина винаги при обсъждането на бюджета кабинетът, какъвто и да е бил съставът му, е стоял с нужното уважение в пленарната зала, участвал е в дискусията и е отговарял на въпросите. Сега парламентът е не просто принизен и унизен, но и властта му е дотолкова отнета, че се е превърнал в ненужен придатък на правителството.
В тази ситуация Дянков се чувства свободен да прави, каквото си ще. Дори да нахалства, че пицата-бюджет вече няма да е толкова постна. На което опозицията сполучливо отвърна, че бюджетът е бил пица лани, сега вече е геврек, от който за хората е предназначена само дупката. До споменатата в началото Манолова дупка мнозина все още може и да не са се добрали, но в Дянковата със сигурност ще пропаднем всички.

   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info