Зашеметяващата спирала на евробюрокрацията

Взаимствах често използваната в Светото писание фраза "и като рече, каза", защото тези дни със същия пророчески екот ми прозвучаха думите на един български евродепутат. 
Небезизвестният български евромъж в пристъп на откровение изрече няколко много показателни изречения. Първо, работел само два дни седмично. Второ, нямало място за енергичен и делови мъж в ЕС, а по-скоро за хора, които дочаквали пенсията си. И трето, занимавал се и с ред други неща в свободното си време,    което имал в изобилие.
Реших да проверя, доколкото ми стигат силите, за какво всъщност иде реч? Данните, поне за мен, се оказаха стряскащи. В основните три институции на Европейския съюз -  Европейска комисия, Европейски парламент и Европейски съвет (плюс редица евроучилища, агенции и прочее) работят 48 000 (Да!) души. Тяхната задача е да управляват юздите на стотици милиони европейци от 28 държави (при обща численост на Стария континент от 510 милиона души).
По потвърдени  от няколко източника данни, за своето половинвековно съществуване Европейският съюз

е  произвел 190 километра правила и закони,

които, положени на хартия, тежали повече от един тон. Между тези нормативни актове, да ги наречем общоевропейски, има невероятни нелепици. Като например директивата на ЕС за използване на презервативите от цели 50 страници!!!
Ами директивата как да се работи безопасно на височина. Стълба можело да се използва само ако е направена специална оценка за рисковете(?!) Тази умна директива принудила английски свещеник да се бръкне с 1300 лири стерлинги, за да получи оценка на експерт дали може да използва църковната стълба за смяна на електрическите крушки.
Или директивата за шума на работното място, която принуждава учителите да  оценяват колко шумни са децата - в клас и извън него. Да не говорим за истанбулско-джендърската декларация, предизвикала такава шумотевица, която доведе например до наказание на учител заради това, че нарекъл част от класа "момичета" (въпросните подрастващи не били установили още джендърския си статут- тоест дали момичета, или момчета, или дявол знае какво).
И ми хрумва старата закачка на покойния майстор на стиха Валери Петров:
И понеже защото
Е добре във бюрото
Да има кой да ти държи палтото
Растяло, растяло, растяло
И набъбвало щатното тяло...

Но нещата не са винаги за смях. Да си припомним кривоустата набедена политичка, която ни снесе голямата лъжа, че ЕС писмено нареждал да  закрием т.нар. малки централи в АЕЦ "Козлодуй", които можеха да ни вършат работа още минимум 10-15 години. И ние, леваците като кандидат-членове за ЕС, побързахме да  ликвидираме машини, които бълваха мегавати електроенергия за стотинки. А после се оказа, че нямало никакво писмо.

Ами какво да кажем за огромните глоби на ЕС.

Само до 2015 г. Брюксел е санкционирал България с глоби на стойност около 10 милиарда евро. Към това би трябвало да добавим и годишните вноски и такси (около 6 милиарда евро за същия период). Това прави една кръгла сумичка от над 15 милиарда евро.
Основният въпрос е колко ни струва и какво върши апаратът на ЕС? Признавам си, обходих много сайтове и нийде не открих, както би казал поетът, що за сума харчи за себе си годишно целокупният Европейски съюз. Тогава тръгнах да събирам откъслечни данни и те се оказаха много интересни. Първо, да почнем от общия капитал, с който всяка година разполага ЕС: 135 милиарда евро (плюс-минус някой друг милиард).
За да се управлява тази огромна сума, е нужен доста сериозен апарат. Както споменах  вече - цели 48 000 души. И тук отварям една скоба: преди години в забележителната книга на полски дипломат "Бронзовата врата" прочетох, че Ватиканската курия - 16 кардинали и около 300 свещенослужители - управлявали делата на един милиард католици! Само 320 души.
 Но да се върнем към Брюксел: от тези еврослужители 20 процента са белгийци, на второ място са италианците. Само 4 процента от евробюрократите са под 30 години, а 6 на сто - над 60 години. Изглежда е прав нашият български представител за хората на предпенсионна възраст.
А заплатите, ех, за заплатите по-късно. А как се е стигнало до това внушително число служители? Много просто - по системата на поета Валери Петров! Съдете сами: само Еврокомисията за периода 2004-2006 година е създала 55 нови служби. Общият бюджет на новите евроучреждения за същия период е 535 млн. евро годишно - разходи и заплати за малко повече от 2000 лица.
Интересно е да се отбележат бързината и размаха, с които се създават разклоненията на ЕС - агенции, школи, училища и какво ли не. Ще спомена само няколко появили се в последните години -  полицейски колеж към ЕС в Лондон, агенция по сигурността на въздушните превози в Кьолн, химическа агенция в Хелзинки, агенция по правата на човека във Виена и т.н. Виждате, драги читатели, как умните страни членки на ЕС си

отхапват парче от общата финансова торта,

като създават в собствените си страни ведомства с десетки, стотици  служители за сметка на ЕС, тоест и на нас. А да сте чули за подобна агенция, училище или прочее в България? Дълго има да се ослушвате.
Та за заплатите и разходите. Повтарям: трудна работа. И може би именно заради тази трудност години наред заклети финансови одитори избягват да подпишат годишните разходи на ЕС.
Аз пък реших да използвам познатото ни от отделенията просто тройно правило: след като за 2000 чиновнически души се разходват годишно 535 млн. евро, колко ще се изхарчат за 48 000?
Ами някъде над 12 милиарда евро. Дали е пък така, кой ще ти каже? Заплатите винаги са били под закрилата на личните данни. И в крайна сметка какво са 12 от 135 милиарда.  Нищо.  Има няма и десет процента. Да са живи  брюкселските ръкавели! Да си харчат парите със здраве.
А какво правим ние с гайдите? Е, има отговор, ама не е удобно да го кажа.