На фокус
Заблудата за дефицита на кадри
Розовият балон, зад който се крият работодателски интереси
/ брой: 98
Според Агенцията по заетостта - един от мощните пропагандни рупори на правителството, безработицата в България, продължавала да спада. Поредният популистки балон в розово. Остана ли българин, който не е разбрал, че през годините на "демократичния" преход над 2 млн. сънародници се отправиха да търсят работа, колкото може по-далеч от пределите на страната?
Българските граждани се оказаха социално и икономическо излишество в своето отечество. След като това отечество се стопи реално до под 6 милиона, от Агенцията по заетостта услужливо обявяват, че безработните тук били все по-малко. Безочливост и цинизъм, които водят единствено до методично обезлюдяване на България.
Същевременно условията, които нашите власти са осигурили за частния бизнес, благоприятстват още повече тенденцията към обезбългаряване и към "понижаване" на нивата на безработицата. Оказва се, че родните работодатели не са задължени да обявяват свободните работни места в Бюрата по труда и нямат интерес да го правят. Защо ли? Защото тази привилегия им дава възможност да наемат работници или без трудови договори, или да договарят условия за работа на минимални възнаграждения, различни от реално изплащаните заплати. Т.е. имаме трудов пазар, характеризиращ се с широкоформатен сив сектор.
Освен това нашият частен бизнес, насърчаван от мълчаливата подкрепа на държавните власти, налага удобната за него постановка за постоянен недостиг на кадри. За какъв недостиг на кадри става дума, след като обявените работни места в Бюрата по труда в страната са 27 912, а регистрираните безработни са 221 600 души? 90% от тези вакантни позиции изискват средно образование. Едва 2,8% от свободните работни места са за специалисти с висше или полувисше образование. За какъв дефицит на трудовия пазар да говорим при тези статистически данни? Защо частният бизнес не финансира програми за преквалификация на част от кадрите, регистрирани в Бюрата по труда, след като размерът на разходи за труд за час в нашата страна е 6-7 пъти по-нисък от този в Европа? Защо държавната власт не предприеме политика на протекционизъм за българския наемен работник? При сегашната икономическа конюнктура нашите работодатели нямат интерес да защитават или да се възползват реално от свободните работни места в Бюрата по труда.
Същевременно българските работодатели тръбят, че е необходимо да се внесат от чужбина около 500 хил. работници. Какво вещае това работодателско искане? Логично е истерията за внос на чуждестранни работници да спре или да намали темпа на растеж на доходите в нашата страна. Покупателната способност ще намалява, а инфлационните темпове ще продължават да се ускоряват обезпокоително.
Родният бизнес вече е организирал посреднически мрежи за наемане на работници от Тунис, Египет, Молдова, Украйна и др. страни, в които заплащането на труда е още по-ниско. Такъв социален и трудов дъмпинг ще предизвика мощен приток на печалби, възлизащи на милиарди левове, към банковите сметки на родните работодатели. Този мащабен израз на работодателска алчност ще задълбочи социалното неравенство у нас.
Пред икономически активната част от българския народ, пред младите хора, не би останала друга перспектива, освен да си потърси трудовия шанс в чужбина.
"Експлоатацията на работници, неизплащането на заплати и потъпкването на трудови права не е от вчера - припомня Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа" и председател на сдружение "Солидарна България", - а в училище е по-важно да се изучава синдикализъм, отколкото предприемачество."
Такава дисциплина едва ли ще влезе скоро в учебните програми на българското училище. Затова сега реално се шири заблудата за дефицита на българския трудов пазар, която обслужва добре интересите на нашите работодатели. Впрочем, очаква се от Агенцията по заетостта да продължават да раздуват розовия балон с оптимистични цифри за намаляващата безработица в България.