За кубинките и кашите

Нормално било в една държава да има протести, само дето исканията на полицаите били неизпълними, казал онзи ден зам.-министърът на МВР Павлин Димитров. Не искам да ставам адвокат на ченгетата, защото... просто не искам. Но от човешка гледна точка съм съгласен с тях. Не бива зам.-министърът да определя като "несериозни" питанията за цената на кубинките. Предвид спецификата на полицейската работа то именно кубинките са част от важните неща за всеки, наел се да служи в тази област. Щото употребата на пищови е дълга и сложна процедура. Поне да имат с какво ефективно да избягат от местопрестъплението вардителите на реда.
Тук обаче очевидно не става дума за пазарски драми, а за нещо друго. След като самите полицаи доказват, че въпросните кубинки могат да се купят на пазара за 60 лева, съвсем основателен е въпросът защо в МВР тези кубинки струват 90 лева. Министърът обяснил, че има Закон за обществените поръчки. Хубаво, казваме ние, има такъв закон, ама защо не го спазвате, г-н зам.- министър. Нали смисълът на тези закони е да се вкарат харченията за обществените поръчки в рамките на разумното. Ако не вярвате, питайте министър Дянков, той все за това говори. Или пък вижте кой доставя кубинките? Просто, нали?
Ако оставим иронията настрани, наистина е тъжно. Щом на самите полицаи, които са призвани да пазят реда, тоест държавата, вече им е писнало, посмислете си докъде я е докарала самата държава. Очевидно ще затворим БАН, полицията се сърди, Алексей Петров каза, че искали да го убият, но не бил с Първанов в Китай. Изобщо... романтика! Романтика за онези, които обичат кашите в обществото.
Само дето възниква въпросът кой ги забърква тези каши. Дали са си просто от управленска некадърност, или са дълго и внимателно обмисляни каши, чието забъркване има друга цел. И кой пише рецептите? Всезнайкото Уорлик или друг някой такъв?
Иначе става тъпо. Днес политици и полицаи са едни срещу други. Ами ние къде сме? В публиката и яростно люпим семки. Те ще се разберат, защото тези мачове са предварително уредени. Ето синдикатът на пожарникарите си е уредил нещата и зам.-министърът ги сочи за пример. Все едно, че някой от Министерския съвет е пожарникар и лично се е погрижил за пасти и кока-кола.
Всичко това е една голяма илюзия. Някъде другаде се решават истинските точки от дневния ред на държавата. И те не са кубинките на полицаите. Благодарение на тези тайни точки и сделки България вече е в списъка на терористите.
Ами тогава!?