Властта на сенките

Повече от всичко правителството трябва да се грижи парите и скъпоценностите да не се натрупват в малко ръце; иначе държавата може да има големи запаси от тях и пак да търпи нужди.
Франсиз Бейкън (1561-1622 г.) - английски философ-материалист


Cui prodest? Кому е изгодно, казвали древните римляни, когато разследвали дадено престъпление. Точно същият въпрос е уместен при разглеждането на нерегламентираната част на държавното управление в България. Където гласът на съвестта на участниците в него винаги се изявява само като съвещателен глас.
Но както при залез слънце мракът не пада изведнъж, а постепенно се появява здрачът, аналогично и между прозрачната сфера на държавното управление и сенчестата му част, като плавен преход са разположени

прийомите на полусенчестото управление

Несъмнено, доказано от дългия исторически опит е, че главният субект, заинтересован от запазването на непрозрачните методи за управленска активност в държавата, се явява управляващото мнозинство от индивиди, които са носители на обособени групови интереси. Като разполага с лостовете на управлението, изпълнителната власт е в състояние къде ловко и умело, къде по-тромаво да замени общогражданските интереси със своите приоритети. За камуфлажна фасада на полусенчестите стратегии най-често са използвани псевдоформулировки за удовлетворяване на публичния интерес, реализирани чрез нарочни PR-проекти, които експлоатират символите и темите на общественото благосъстояние, безопасността на гражданите, социалната стабилност и т.н. С цел да бъдат съхранени реалните позиции в държавното управление на елитарните коалиции, както и да бъде отвлечено вниманието на гражданите от истинските механизми за разпределение на ресурсите. Съгласно шопската поговорка "Що е мое - то е мое! Що е ваше - то си е наше!" Всъщност фактическата страна на управлението е, че върховенството принадлежи на действащи лица, които чрез двойна игра и многоходови комбинации де факто изпразват от съдържание демократичната форма на управление.
Именно

източването на публичните ресурси

за задоволяване на частни интереси е подводното течение, което отнася просперитета встрани от българския суверен. Полусенчестите коалиции инфилтрират своите приоритети, използвайки управленската си тежест, неписани норми и правила, като същевременно са напълно наясно как би трябвало да бъдат разпределяни ресурсите. Кои закони и разпоредби са им пречка в тяхната полусенчеста дейност, а кои могат да бъдат използвани. Очевидно е, че в каквито и да са социални условия чиновниците винаги имат възможност да изместят своите професионални ориентири, като ги насочат към удовлетворяване на собствените си нужди.
Реализацията на този механизъм от страна на полусенчестите структури започва още в етапа на публичния дискурс, предшестващ реализацията на конкретни сегменти от държавното управление. Стремежът е да бъде разпространявана само тази информация, която има приложно значение за тези структури. С потенциал за включване в механизма за задоволяване на техните интереси. Ето как, неуловимо за масовото съзнание, в публичното пространство се получава изкривяване на относителното значение на един или друг обществен проблем, за чието решаване ще бъде насочен или не обществен ресурс. Или другояче казано, дейността на полусенчестите структури поражда дисфункционалност на публичните обсъждания за практическата реализация на едни или други проекти. Примери в българската действителност - повече от достатъчно. И макар че в много случаи външно са копирани публичните механизми, всъщност не се допуска разпространението на демократическите процедури върху приемането на решения. Нали

тези, които създават правилата

въпреки общественото очакване чрез своето поведение да спазват не само тяхната буква, но и техния дух, често действат според изключенията.
Неоспорим факт е, че политико-административните коалиции, прилагащи полусенчести методи на управление, изобщо не са заинтересовани в прозрачност на своята дейност, както и в разкриването на своите конкретни действия. Ето защо публичната информационна матрица е с непълни редове. Населението интуитивно се ориентира в това обстоятелство, което поражда недоверие към властта и провокира раздразнение сред обществото. Води и до протестни настроения, а нерядко и действия.
Точно за да бъдат избегнати неблагоприятните реакции при практикуването на полусенчести форми на управление, то представители на държавния управленски апарат участват в напълно сенчести механизми. Тогава стимулите и мотивите на чиновниците и политиците окончателно ги разполагат извън територията на законоразрешеното. Доминират корупционните технологии, незаконното прехвърляне чрез манипулирани тръжни процедури на държавни средства в офшорни фирми, симбиоза на политическото и криминалното предприемачество. Който не притежава съвест, обича да търгува с нея.
В сенчестата сфера на управлението държавните постове и административният потенциал са използвани изключително в интерес на отделни групи и индивиди, превърнали ги в инструмент за тяхното незаконно обогатяване. Прозрели диалектическото противоречие, че

най-тежкото нещо на света е празният джоб

Освен обективното наличие на значителни финансови ресурси, които могат да бъдат превърнати в апетитна плячка, главен източник за появата на сенчестата част в държавното управление са субективните фактори.
Освен съвкупността от чиновници, чиято дейност е в рамките на закона, винаги има и други, за които официалните норми и ориентири при упражняването на властта са, както поучава шопският фолклор "Врата у поле. А защо е врата, като поле е широко?" Пък и на когото много е дадено, още повече си иска. Ето защо в системата на държавното управление винаги е налице трайна разнопосочност в действията на администрацията: едните са ограничени от нормативната база, вторите действат чрез легалните механизми за удовлетворяване на груповите интереси, а третите преминават отвъд законопозволеното. Вдъхновени от максимата, че между железните правила се срещат и златни изключения.
Мотивите за превръщането на структурите на официалната власт в инструмент за незаконна дейност, въпреки - поне на теория - високите рискове за участниците в тях, включително ефективни присъди за лишаване от свобода или при вътрешни междуособици използването на "окончателни аргументи", тоест физическо ликвидиране, са шансовете за значителна материална изгода. Е, практичен индивид е този, който умее всяко свое качество да превърне в количество.
Именно чрез сенчестите структури държавата се асамблира с престъпния свят, като биват формирани невидими за суверена функционални връзки и комуникации, чрез които биват източвани обществените ресурси. Тук йерархичната структура обезателно включва на високо - понякога и на най-високо - равнище представители на престъпния свят. Изпитан механизъм за конструиране на сенчеста групировка е престъпният свят чрез подставени (и платени), обществено лицеприятни персони да извършва агитационна дейност по време на предизборна кампания в полза на дадена политическа партия, също да й осигурява финансов ресурс, което

после бива "отблагодарявано"

чрез съответни назначения на посочени от престъпните босове лица в управленската администрация.
Всъщност наличието на сенчести структури и скрити комуникационни мрежи в системата на управление на държавата означава и възникването на дълбок структурен конфликт в институционалната система. В нея се оформя динамичен конфликтен процес. От една страна, са нарушителите на закона чрез явните и неявни, но осезаеми признаци на тяхното обогатяване, които създават привлекателност сред колегите им за подобно поведение, а другата част от държавната администрация се бори с това явление, като се стреми поне да го минимизира.
Там, където сенчестите структури се размножават, количественото натрупване преминава в качествена промяна и се появяват т.нар. залязващи държави. В тях е налице съществен дефицит на обществения характер на държавното управление. При което обстоятелство такъв тип управление не само изключва суверена от процеса на приемането на решения, но и стоварва върху него всички преки и непреки разходи, както и загубите от подобен тип управление на държавата.
Което понастоящем опровергава, поне върху територията, наречена България, бивала в отделни исторически периоди и държава, поговорката "Който плаща, той поръчва музиката!"

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България