На фокус
Везната на недоволството
Крайно време е народът да си поиска обратно заема на доверие, който даде на ГЕРБ
/ брой: 92
Първият протестен митинг след края на извънредното положение с настояване за оставка на правителството огласи пл. "Народно събрание" в София. Протестиращите не бяха многохилядно множество, но шумната им акция изплющя като звучен шамар върху бузата на властта. Предимно млади хора от всякакви социални слоеве - бизнесмени, принудени от управляващите да преустановят дейността си, безработни, лишени от средства за препитание, на които им се предлагаха единствено кредити, без някой да го интересува как ще бъдат връщани, крайно недоволни от икономическата ситуация, определящи правителството като некадърно и мафиотско.
За притеснението на стаилите се управляващи можеше да се съди по многобройните полицейски кордони, опасали парламента, както и улиците наоколо. Минувачите, поели в посока към протеста, бяха спирани от групи униформени. Полицаите отклоняваха хората или настояваха да се показват лични карти, както и да се носят маски. Цели подразделения бяха изпълнили преките улици към площада. Докато продължаваше протестът, откъм площад "Св. Ал. Невски" прииждаха колони от полицейски коли, нижеше се и върволица от служебни мотори. Патриаршеската катедрала се оказа блокирана от микробуси на МВР. Голяма част от площада бе превърната в полицейски автопарк. Органите на реда продължаваха да попълват редиците си и когато протестното шествие се отправи към МС с викове "Оставка!", "Мафията вън!" и "Бойко е тулуп!". Същевременно движението по жълтите павета не беше спряно - интензивният автомобилен поток се оказа ефектна част от полицейската тактика.
Тази власт, придобиваща с всеки изминал ден все по-откровено мутренски характер и физиономия, трябва час по-скоро да бъде свалена. Страната ни се нуждае все по-категорично от антикризисен щаб, но не от лекари, а от политици и общественици, способни да разобличат своеволията и безотговорността на управляващите, въвлекли България в безпрецедентна икономическа и социална криза. Стотици фирми преустановиха дейност, всеки ден хиляди българи и семействата им остават без работа и без средства за съществуване.
Страната изпада в тежка икономическа криза, никой не се наема да прогнозира нейния развой. Ясно е, че изоставането по основни отраслови показатели дори от предпоследната в Европейския съюз Румъния е още по-голямо. Още на 1 юни 2015 г. в северната ни съседка беше силно понижен ДДС - от 24 до 9%, за хранителните продукти и безалкохолните напитки. Тази мярка допринесе за повишаването на потреблението и подпомогна бедните, като увеличи трудовата заетост. Последва ново понижаване на ДДС - от 9 на 5%, за екологични и традиционни хранителни продукти, както и за лекарства, книги и учебници. В Гърция също предприеха мерки за драстично сваляне на ДДС - на 13%, включително за хляба, водата, тока и горивата. От началото на тази година редица хранителни стоки в южната ни съседка вече се облагат едва с 5% ДДС. Тази икономическа гъвкавост стимулира производителността, повишава конкурентоспособността, подобрява покупателната възможност на населението, а събираемостта на данъците е несравнимо по-ефективна.
У нас обаче ДДС в тези сектори остава циментиран от 1 януари 1999 г. на 20%. Едва сега, пред страха от провал на курортния сезон, се сетиха да къртят косвения данък до 9%, но единствено за... ресторантьори и хотелиери. Запънали са се като магаре на мост. Негодуваме, че големите търговски вериги внасят стоките от чужбина, а когато властта се сети да иска в тях квота за българските стоки, от ЕС ни заплашиха, че това било протекционизъм. А че субсидиите в Европа за селските производители са много по-високи от тези за нашите, не е протекционизъм...
Икономическата криза всъщност тресе от десетилетие цялата ни страна. Нашите управляващи се изживяват като феодали, които буквално обират безнаказано държавния бюджет, за да разполагат с придобиваните милиарди, без да дават отчет за тяхното харчене. Нагласяват бюджета така, че в края на годината да се получат огромни излишъци - народни пари, с които ГЕРБ разполагат и ги разпределят на тъмно. Става дума за изхарчени неизвестно как милиарди по време на управлението на Бойко Борисов.
Нашият самозабравил се премиер не разпасва каиша си сам - за тази работа му служат послушни и удобни висши чиновници. Ето и конкретен пример с главния прокурор Иван Гешев. Първата му работа като обвинител беше да се заяде с президента Румен Радев. Кучетата бяха разлаяни, но патронът на Гешев излезе халосен. Впрочем, главният прокурор оголва ефектно зъби накъде ли не, но внимава да няма и намек за премиера. Изцепките на властника Борисов са такова ширнало се поле, че един истински независим главен прокурор би могъл да запретне ръкави и да се захласне от работа. А поводи има, колкото щеш. Споменахме за харчените на тъмно предизвикани бюджетни излишъци. Ами огромните заеми, които неколкократно бяха гласувани от мнозинството в НС? Как са разпределяни те? По същия начин, както и бюджетните излишъци - в пълна тъмнина и в засекретена непрозрачност.
Интервюто, което бизнесменът Васил Божков даде за една от телевизиите ни, споменавайки компрометиращо Бойко Борисов, комуто джироса акциите на футболния клуб "Левски", както и съмнителните връзки на крупния бизнесмен с финансовия министър Горанов не е ли достатъчен повод да се самосезира прокуратурата? А нима наглите просташки квалификации на министър-председателя като: "мисирки" - по адрес на репортерки, "дърта свекърва" - за президента Румен Радев, "тулуп", "главанак" и други подобни съвсем неконституционни обръщения не са ли достатъчен повод за главния прокурор? "Лошият материал", както Борисов си позволи да нарече българския народ, мина безнаказано. Същият този "лош материал" даде най-много гласове за ГЕРБ на следващите парламентарни избори.
Крайно време е народът да си поиска обратно заема на политическо доверие. Дошло е време протестите срещу властта на динозаврите да стават все повече и все по-многолюдни. Жълтите павета пред парламента са везна, на която се измерва политическата зрялост и на опозицията, наела се да оглавява народното недоволство.