Великолепната седморка

Наближава датата на изборите за Европейски парламент (ЕП) през май и обстановката в Стара Европа (па и у нашенско, както би казал шопът) се нажежава. И в това има голямо основание - та нали именно Европарламентът дърпа юздите на обединена Европа, та нали от решенията в Брюксел и Страсбург зависят съдбините на 500 милиона европейци от 28 държави членки на ЕС! Оттам се отпускат парите за страните членки, оттам се налагат милионни глоби за немарливите и се размахва пръст за непослушните. Лично аз смятам, че за мнозина българи ЕП е все още едно далечно понятие, една неясна структура, която обаче има голямо влияние и кажи-речи командва по-голямата част от Европа. Затова реших да надникна в голите цифри и факти, за да разкажа малко по-подробно за Европарламента в навечерието на майските решителни изборни дни.

Да поговорим с числа

Европейският парламент наброява 754 делегати (втория по големина в света след този на милиардна Индия). Там депутатите не са обединени по националност, а по партийна принадлежност. Четири основни партии определят кворума на ЕП: Европейската народна партия (ЕНП) - вдясно, 274 депутати, Партията на европейските социалисти(ПЕС) - вляво, 195, либерал-демократите (АЛДЕ) - център, дясно, 85 депутати, и Европейски свободен съюз (зелени), център-ляво - 58 депутати.
Това е разпределението в ЕП преди сегашните избори. Или общо 612 гласа от 754.
Оттук нататък сметката е по-проста: ако стане въпрос за сериозни гласувания, ЕНП и либералите имат около 360 гласа и с малко напън от други "независими" депутати - желаното мнозинство. Ето защо не бива да ни учудва, че решенията на Европарламента винаги са в синхрон с консервативната, неолибералната, проамериканската политика. Просто мнозинството, което вдига ръка, е от дясната половина на парламента.
Пресен и красноречив пример в това отношения са становищата на ЕП и на неговите различни подразделения комисии, комитети и т. н. по повод  кризата в Украйна. Или по-просто казано, формулата е: "Където Америка, там и ние".
Това обяснява и защо ЕП и неговите служби се готвят да забранят строежа на газовата тръба "Южен поток" (жизнено важна за България), защо ЕП гледа така намръщено към унгарския премиер Виктор Орбан (чиято партия ФИДЕС, представете си! е в ЕНП) - политик, кой си позволява антимонополни, антибанкови  набези; защо така люто ЕП напада Русия, която се противопостави на резултатите от "Оранжева революция 2" в Украйна и за която САЩ  платиха кръгличка сума от пет милиарда долара. Да се връщаме по-назад е безсмислено. Цифрите обаче показват и една

друга особеност

Става дума за процентното съотношение  на населението на държавите членки на Европейския съюз. Оказва се, че само седем от тях имат население от над 340 милиона души, а останалите 21 държави - всички заедно - под 260 милиона. И кой са тези държави? Естествено, започваме с Германия (81,6 милиона), следвана от Франция, Англия, Италия, Испания. Към тези държави бих прибавил Нидерландия (по нашенски Холандия) и Белгия - централата на ЕС и ЕП.
Забележете: от изброените седем страни четири са кралства (разбирай традиционно консервативни политики). Глупости, би казал някой, та в тях кралските фамилии имат по-скоро представителни, а не управленски функции. Така е, но не съвсем. Що се отнася до другите три - там е разковничето, там е сърцевината на Великолепната седморка.
Става дума за Германия, Франция и Англия, така наричаните от векове "Велики европейски сили". Е, те наистина са велики в сравнение с много от държавите мъничета (и не само мъничета) в Европейския съюз.
Разбира се, Велика Британия отдавна почива на минала слава, колониалният шлейф е стара история, а "диамантената корона" (Индия) вече не краси нейното чело. Но все пак "добрата стара Англия" е първа приятелка, да не кажем прапрабаба на всесилните Щати, така че връзката Вашингтон-Лондон все още има значителна тежест.
За могъща Германия е излишно да говорим: много наблюдатели я наричат "Тракторът на ЕС". Трактор, влекач, може да се слагат различни епитети, но истината е, че една дума на госпожа  Ангела Меркел се равнява на цели словоизлияния на други представители на Европейския съюз или на Европарламента. И дясната й позиция е съвсем ясна.
Франция е по-сложен случай: тя нерядко размахва ръце вляво (сега там на власт са социалистите), но винаги си знае посоката, в дясната лента.
Споменавам нарочно, тези познати на повечето хора истини, защо показват кой, как и защо командва ЕП. На практика Европейският парламент и целият Европейски съюз решават и действат винаги вдясно, макар и с някои изключения. По тази причина и у нас, в България, медиите ни заливат с коментари на десни икономисти, политолози, социолози и т. н., понякога - невръстни младоци, понякога сенилни старци. Важното е едно - да се мисли, говори и действа вдясно. Та България членка ли е на ЕС, или не?! Независимо че тя има само  някакви си 18 гласа от всичките 754...
Наскоро разговарях с един стар политически играч, видял много свят, излязъл вече в оставка. "Знаеш ли - казваше ми той - колко е гот да си евродепутат? Отиваш в Брюксел, влизаш в първата банка, всички ти стават на крака, пристига лично директорът и пита мазно "Господин евродепутат, какъв заем ще искате?". И ти, приятелю, си взимаш  двеста-триста хиляди евро и си купуваш баровски апартамент в Брюксел. Ама не на твое име, а на жената или дъщерята. И обявяваш, че живееш под наем, а онези от ЕП ти плащат месечно по няколко хилядарки заради това. Така, без да си мръднеш пръста, за  четири-пет години си преполовил заема..."
Клюки ли говореше моят познат или истини, не знам. И не искам думите ми да се тълкуват като опит за предизборно разубеждаване или очерняне. По принцип идеята за обединена Европа, за европейски парламент е чудесна. И е жизнено необходима на един континент с все по-застаряващо население, с доста поизчерпани природни ресурси. Едни бъдещи Федерални европейски щати биха играли по съвсем друг начин на световната сцена. И за това всеки глас за Европарламента е важен.
Стига да се работи честно, с желание за тази перспектива, а да не ставаме жертва на консервативни спирачки и дребнобуржоазни предразсъдъци.