Утопии на родна почва

Кой казва, че отдавна било минало времето на утопиите? Кой казва, че е невъзможно те да бъдат произвеждани в нашето съвремие, натъпкано с прагматизъм до пръсване и отгоре на всичко закалено с толкова безнадеждна и продължителна икономическа криза?
Бедните нашенци например ентусиазирано се вкопчиха в утопията за безусловен базов доход от 400 евро по идея`на Комитета на европейските граждани, в който имало представители от 15 страни. Все пак друго си е да ти дадат акъл западноевропейци. Та тъкмо те пуснаха тази партенка за постигане на глобално споразумение. Според него всяка членка на Европейския съюз било добре да се ангажира с месечна заплата, под която не бива да пада нито един гражданин.
За България този безусловен базов доход трябвало да бъде поне 400 евро. Около тридесет хиляди енергични млади българи повярваха в мечтата и участваха с електронно гласуване за нея. Естествено единственият възможен вариант при това гласуване беше само едно безапелационно и преливащо от ентусиазъм "Да!!!"... Ама... не. Защото такива представители на капризния ни роден бизнес като вездесъщият изпълнителен председател на Българската стопанска камара Божидар Данев се постараха набързо да охладят заемащия без време все по-масови размери ентусиазъм у нас. "Подобни предложения са фикция и са плод на политическия нарцисизъм на определена група хора... Българската икономика не е конкурентоспособна и ако минималната заплата стане 800 лева, ще имаме армия от безработни - увери ни той. - Малките хотели и магазини ще трябва да затворят. Такава мярка ще е в ущърб на страната ни, защото ще загуби едно от нещата, с които привлича инвестиции - ниските заплати."
Че заплатите са ниски, е до болка ясно. Само че инвеститорите май изобщо не са впечатлени от това. Инвестициите кажи-речи никакви ги няма у нас. За периода януари - септември 2013 година примерно те са намалели с 48,47 процента, показаха данните на Българска народна банка за платежния баланс на страната.
Така че, уважаеми бедни сънародници, всяка утопия, осмелила се да надигне кълн в нашата страна, събужда изпреварваща я в развитието си  пръчка, която шиба със сляпа педантичност пръстите на утопичния ентусиазъм, докато се укроти без време.
Димитър Манолов, вицепрезидент на "Подкрепа", на свой ред ни обяснява, че минимална заплата от 400 евро е възможна само ако хлябът стане два лева. Той изрично уточни чрез някои медии, че "Подкрепа" не е насърчавала членовете си да се присъединяват към ония 30 хиляди балами, участвали в електронното гласуване за гарантиран от държавата на такъв утопично висок базисен доход.  
Къде си е по-удобно за нашия бизнес да теглим каруцата от блатото на тази страна ние, обикновените наемници, с официална граница на бедност 250 лева, определена теоретично на база изчисленията на бюджета на домакинствата от Националния статистически институт. Макар че и тази сума за мнозина се оказва на практика утопично недостижима.
Така че у нас грижата към човека е по-плитка и от паница леща на практика, затова пък пропастта на социалното неравенство може да побере и море от леща, ама теоретично.
Изводът е, че на Центъра за демографска политика не му остава да изчислява още дълго. Оттам били пресметнали, че последният българин щял да се роди през март 2134 година. Докато тези, които държат в ръцете си хляба и сиренето на народа, обясняват колко е невъзможно да имаме безусловен базов доход на човек от 800 лева, населението на България се топяло със 176 души дневно. Българинът, казват, бил много талантлив. През последните двадесет и няколко години талантът му се изразява главно в това да си устройва живота по-далече от България. По-далече от това място, където доход от 800 лева днес и бизнесът, и профсъюзите ни внушават, че звучи като безумна утопия.
Днес изглежда недостижимо високо нивото на раждаемостта от 1950 година, когато тук са изплакали 182 хиляди новородени българчета, а бащите им полагаха основите на социализма. През миналата година - поредната, която изживяваме, лутайки се в мрачния тунел на прагматична пазарна икономика, са се родили едва 61 хиляди бебета. Погледнато от този тунел, цифрата от 1950 година изглежда утопично недостижима днес.
Според проф. Петър Иванов от Центъра по демографска политика, държавата ни е вече в капана на демографската катастрофа: ако новородените са повече, няма кой да ги издържа; намали ли се смъртността, ще има много пенсионери, за които пък нямало да достигат средства за пенсии.
На този фон данните от Евростат са още по-песимистични: 60 процента от нас живеят в мизерия, а 70 на сто от хората в България се оказват неграмотни. Успехите на някои наши деца на световни олимпиади по математика вече предизвикват тъжни усмивки. Според друга мрачна статистика било вече мит, че страната ни е на 14 място по интелигентност в Европа. На практика и там отдавна сме ударили дъното на Стария континент.
Смразяваща статистика, която вещае, че името България, както е тръгнало, един ден може да прозвучи съвсем утопично.