Украйна, а сега накъде?

Не ще и съмнение, политическият лидерски маратон в Минск, на който станахме свидетели през изминалата нощ, със сигурност ще остане завинаги вписан не само в украинската, в европейската, а и в световната история. И не заради това, че в Минск бе подписан документ като опит да бъде поставен край на една абсурдна братоубийствена война, а поради най-дългите непрекъснати преговори в аналите на съвременната дипломация. Въпросът за дипломатическите усилия обаче не може да бъде разглеждан извън контекста на редица други, не по-малко важни теми. Например - доколко общо има международната дипломация с един чисто вътрешен проблем. Или пък - кой има интерес през ХХІ век една по същността си мирна държава, изостанала, изтощена, ограбена, да бъде и обезкръвена. И накрая: Защо?
Да се върнем към Минск. Дипломацията си е дипломация, в Минск с огромни усилия тя, поне засега, доведе до примирие. Но както знаем от историята, примирията не винаги в развитието на човечеството са завършвали с мир. По-скоро обратното - често едно примирие дава възможност на враждуващите да си поемат дъх преди поредната кървава схватка. Дано не съм прав, но ситуацията и някои послесловни реакции подсказват, че ако някъде било поради добронамереност, било от интерес е съгласуван мирен план, то на друго място някой паралелно съгласува провокации. Както това стана миналата вечер в беларуската столица.
Картинката е следната - стоят четирима преговарящи и напрягат нерви, емоции, разум, чувства и т.н., за да измъдрят най-правилното решение за избавлението на цял един народ, и изведнъж един от тях скача и едва ли не хуква нанякъде. Накъде и защо? Според колеги местни журналисти, господин президентът на Украйна е напуснал преговорите, за да съгласува нещо с някого. Резултатът от това хрумваме го видяхме - украинската "армия" засили обстрела на Донецк и в часовете на най-интензивните разговори отново загинаха мирни граждани. Други журналисти пък запитаха - ако президентът на една многомилионна държава в качеството си на преговарящ за мир напуска залата, дали не е упълномощен да приема сам решения, а се налага да получи "зелен сигнал" от менторите си. Ясно е обаче, че Порошенко не се е съветвал с украинския народ, дори не и с щаба на своята "освободителна" армия. По-скоро бяха спрягани името на американския вицепрезидент Байдън, на Яценюк, Турчинов...
Мирът в Украйна все пак ще настъпи - със или (по-скоро) без Порошенко, това е ясно. В Радата има и трезви хора. Няма да е чудо, ако скоро депутатите обявят импийчмънт на Порошенко, а и края на "демократичните" кръволоци... А колкото до Запада - при подобно развитие на нещата ще посмее ли пак да посочи с пръст Русия?