От дума на дума, та в... ДУМА
Талантливата щерка на Масалитинов
/ брой: 207
Става дума за голямата българска актриса Татяна Николаева Масалитинова, дала с играта си изключително много на българския театър...
Народната артистка Таня Масалитинова е родена в чешката столица Прага.
Баща й - народният артист Николай Осипович Масалитинов, от 1925 г. до смъртта си през 1961 г. е режисьор в Народния театър "Иван Вазов". Поставя сто и четирийсет пиеси, между които "Тартюф" на Молиер, "От ума си тегли" на Грибоедов, "Ревизор" на Гогол, "Без зестра" на Островски, "Живият труп" на Толстой, "Врагове" и "На дъното" на Горки и много други...
Голяма роля е изиграл той за създаването и утвърждаването на българската драматургия, като е поставил (някои за първи път) "Майстори" от Рачо Стоянов, "Албена", "Боряна" и "Милионерът" от Йордан Йовков, "Вражалец" и "Златната мина" от Ст.Л. Костов, "Царска милост" от Камeн Зидаров и много други.
И много други заслуги има Н.О. Масалитинов за българския театър. Играе като актьор в пиесите "Тартюф", "От ума си тегли", "Пред залез слънце" и други, открива драматична школа към Народния театър, която после става ВИТИЗ...
Дъщеря на този колос на българския театър е малката Таня. Родена е на 2 септември 1921 г., започва да учи в Художествената академия, но прекъсва и тръгва по следите на баща си.
Не само играе на първата наша театрална сцена, но се и снима във филми като "Точка първа от дневния ред" (1956), "Рицар без броня" (1966), "Сбогом, приятели" (1970) и други.
Играе и поставя също в театрите "Сълза и смях", "199" и в Габрово. Разбира се, това е между другото, а четиридесет и шест години е на сцената на Народния театър "Иван Вазов"...
Разбира се, това не й пречи да играе дълги години (поне 10, ако не се лъжа) заедно със своята приятелка, чудесната актриса Славка Славова в пиесата на Валери Петров "Театър, любов моя!".
В едно от своите интервюта Таня Масалитинова на въпроса "Обичате ли сладко?" споделя следното: "Да. Всичко, което е сладко, обичам. Например една хубава торта с прекрасен крем е нещо чудесно. Истината е, че като бях малка, бях много лакома.
Постоянно ме болеше стомахът, доколкото си спомням. И ми казваха, че това се получава, защото прекалено много ям..."
Позволявам си да пъхна този цитат, защото големи усилия й е коствало на тънката актриса, каквато я помним, за да бъде винаги стройна и привлекателна.
Между многото роли, които е изиграла на сцената на Народния театър, в Театър "199" и по други сцени, се открояват участията й в пиеси като "Три сестри" на Чехов, "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Варвари" на Горки, "В полите на Витоша" на Яворов, "Скакалци" на Ст.Л. Костов, "Сама" от Альошин, "Майка на своите деца" от Афиногенов и други.
Във всичките си превъплъщения Таня Масалитинова ни кара да забравим за актрисата и да я възприемаме само като образа, който играе... Тази театрална магия е достъпна за малцина и Таня е един от тях.
Нейната колежка и приятелка - актрисата Мария Стефанова, пише по повод смъртта й: "От нас си отиде забележителен човек. Таня е не само чудесна, органична, плътна, надарена актриса. Таня беше изключително интелигентен, изобретателен човек. Тя живя живота си пълноценно. Владееше няколко езика, превеждаше. Докато боледуваше, написа великолепен текст, който пригоди като пиеса. На своите 92 години Таня нито за миг не изпускаше нишката на мисълта си. Надявам се горе да я посрещне Славето, голямата актриса Славка Славова. Те са един голям, трудно повтарящ се дует..."
Таня Масалитинова още от дете е мечтаела за театър. На девет години тя написва една ужасно къса, но в три действия, пиеса, която поставя в двора им, зад завеса от чаршаф...
Преди този спомен можем да приложим още един. Малката Таня казва: "Първото нещо, което помня на този свят, е една зоологическа градина, където хранех сърничките. Като на сън ми е! Мама твърдеше, че така, както го описвам, е било в Берлин, където сме живели, когато съм била на две годинки."
А аз се помня в България...