Снимки от албума

Миналата седмица в съда бяха прожектирани кадри от ареста на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. На тях се вижда как храбрите момчета, скрити зад качулки, разбиват врата, захвърлят настрани една от служителките, грабват Тенчо Попов и му разбиват главата в касата на една врата. След което устремно му извиват ръцете и го оковават с белезници. Дали защото това е станало на 1 април 2010 г., антимафиотите, на всичко отгоре, проявили и чувство за хумор и се снимали с вдигнати нагоре палци, като знак на победата. Въпросната победна поза била снимана от служител на МВР. Дали за архивите или просто ей така - майтап да става, можем само да гадаем. Но екшънът си е екшън отвсякъде, чак Бойко Борисов се развълнувал и а-ха да заплаче (а всички знаят, че сълзите на Бойко лекуват рак!), но не би, той просто преглътнал и казал на Цецо Цветанов: "Хубаво, ама ги махай, че ни надуха главата тия журналя. Че аман вече!"
Друга снимка: Бойко Борисов продължава да се изживява като един Гойко Митич, понеже е чел само "Винету". А полицаите живеят като Синовете на Великата мечка. Или като във филм за Синовете на Великата мечка. Посредствен, разбира се, и като сценарий, и като режисура. Да не говорим за актьорското постижение, което си е пълен провал. За такива "произведения на изкуството" моят добър приятел и прекрасен литературен критик Георги Янев имаше една много интересна формулировка: "Произведението е постижение за самия автор." И толкоз, който разбрал - разбрал. Лошото е, че обикновено такива "автори" от тази формулировка чуват само думата "постижение". И нямат спиране, както вече разбрахме. Снимка: те - целите в бяло, а около тях руси ангелчета пият "Кока кола".
Не знам каква република сме, но знам, че не сме мечтаната от Апостола "чиста и свята". По-скоро сме империя. Ето още снимки: имаме си Император, сенатори, преторианска гвардия и прочие имперски салтанати. Само дето земята ни пустее. След двадесет века по земята още има следи от строежите и величието на Рим. А у нас за двадесет години не остана и следа от земеделие и машиностроене. На всяка крачка има МОЛ-ове и зали за хазарт, но това не означава, че сме по-богати. Защото безработните заобикалят големите магазини и се молят в кварталния гараж за хляб на вересия. А в хазартните зали влизат онези отчаяни от живота хорица, които още вярват, че Бог е справедлив и има щастие.
Трябва да се научим да участваме в собствения си живот, а не да го оставяме в ръцете на другите. Които най-често не са достатъчно чисти, за да им позволяваме да бъркат в душите ни. Спортна снимка: твърдят, че Бойко Борисов е единственият човек, който е побеждавал на тенис тухлена стена. Майтапи, моля ви се! Само дето ние не сме тухлени стени и министър-председателят няма да успее да ни победи. Дори и на тенис, защото вече се видя хаосът на това управление, който по-скоро прилича на игра на пинг-понг. И от другата страна стои не тухлена стена, а нещо по-страшно. Стои Дянков. Пак снимка: велик, сюблимен, недостижим... както знаем от литературата. А самият народ е в ролята на малката бяла топчица - лек, лек, лек... като мечта.
Случи на народ Бойко Борисов. С такъв народ какво има толкова да управляваш. Седем милиона и нещо политически слуги + стотина хиляди политически тарикати. Снимка от "Златният Орфей", дето пееше едно време Гидика: "Ех живот, здравей, здравей..." То какво здравей, направо да го разцелуваш такъв народ, дето трезвен не може да допусне дори Априлското въстание, както възкликна преди повече от двадесет години един поет.
Всъщност, какви ги приказвам?! Съвсем се отплеснах. Забравих, че сме в Европейския съюз. Нещо като в Съединените американски щати, ама в Европа. Какво ти тук Априлско въстание, какъв ти тук Балканский лев, каква ти тук непревзимаема Одринска крепост, паднала за няколко часа, където в редиците на славния 23-ти пехотен Шипченски полк, се е сражавал и някой от моите предшественици. Вярно - отплеснах се. Днес моите наследници гледат към Европа, че там по-лесно се живее и има перспективи.
А тук - Бойко Борисов! И Цветан Цветанов! И спомени от княжеското време и атаката на Одрин.
Такива работи...