Сизиф - лицето на лъгания народ
Бивш шеф на ДКЕВР пророкува, че цените на тока от ВЕИ щели да доближат тези на конвенционалните източници. Дали?
/ брой: 173
Поредното поскъпване на тока от 1 юли беше обосновано с растящите загуби на НЕК, които възлизат до 142 225 млн. лв. Финансовите проблеми се генерират главно от задължението на държавата да изкупува т.нар. зелена енергия, или ток от възобновяеми енергийни източници. Между ДКЕВР и чуждестранните електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про" се водят непрекъснати спорове за цената на изкупувана от тях зелена енергия. Претенциите на чуждестранните дружества са, че държавата не ги компенсира достатъчно. Тежък камък на шията на страната са и двата частни американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-Изток", както и работата на помпен режим на ПАВЕЦ "Чаира".
При поредното поскъпване на тока през 2012 г. с 13% Ангел Семерджиев, тогавашният председател на ДКЕВР, успокояваше, че цените на възобновяемите източници падали и вече сме се доближавали до момента, в който ще бъдат сравними с цените на конвенционалната електроенергия. Последното поскъпване от 1 юли т.г. показва, че това са били приказки на поредното лъжливо овчарче. Какво ти изравняване, дълговете на НЕК за изкупуване на електроенергия от производителите са се увеличили двойно за една година. Задълженията на енергоразпределителните дружества да изкупуват зелена енергия според Закона за зелените енергии, особено след поправките на ГЕРБ през 2011 г., наливат допълнително масло в огъня и увеличават финансовата бъркотия.
Лошото е, че държавата отново бърка в джоба на редовия данъкоплатец, където вместо левчета напипва парчета излинял и окъсан хастар. Моралът би могъл да оправдае измислянето на каквито и да било лобистки закони и закончета единствено в социално силна, добре осигуряваща гражданите си държава, с икономика, гарантираща достатъчно стабилен икономически растеж. Държава, която не води реално никаква политика в интерес на доходите на наемните работници и служители в частния сектор, допускайки безучастно хиляди хора да работят на пълен работен ден в частния бизнес, а заплатите им да не стигат и за две седмици, за да изхранват семействата си, такава държава постъпва нечестно. Не е морално да допуска лобистки закони, осигуряващи картбланш за богатите да увеличават капиталите си, гърбейки бедните с растящи цени и такси. Такъв лобизъм в ущърб на хората на наемния труд се нарича просто пладнешка корупция и грабителство. Неслучайно България си остава най-бедната страна в ЕС, пробита отвсякъде от корупционните си практики като лейка.
Каква зелена енергия при този несравнимо нисък стандарт на живота у нас? Къде е онази енергия, която е способна да вдигне прага на доходите тук? Защо допускаме да бъдем лъгани, че, видите ли, цените на възобновяемите източници аха и ще стигнат цените на конвенционалната електроенергия? Някои пак бъркат в кофата с утопичен прах и ни го хвърлят в очите. А ние крещим, вием, размахваме трибагреника, удряме барабани, крачим организирано по жълтите павета под диктовката на нечия свирка.
Резултатът е един - бедняците затъват в поредната дупка, защото те пак ще се наложи под бодряшкия ритъм на нечия пищялка, тъпан или зурла да изгребват калта, неусетно обезценявайки за пореден път собствения си живот.
В края на краищата Сизиф се оказва събирателният образ на системно измамвания народ.