Жените управляват царството на Темида

Юлия КУЛИНСКА

Какво може да се случи, ако жените вземат в ръцете си цялата власт, която до този момент е принадлежала на мъжете? Само хубави неща? Едва ли...

Скептицизмът важи най-вече за царството на Темида, което се обитава от шефове предимно от нежния пол. Статистиката сочи, че половината от ръководните длъжности в съдебната система се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като 57,1 на сто от позициите на зам.-ръководители са заети предимно от дами, сочат данните от пилотно изследване на равнопоставеността между половете, извършено от НСИ тази година.

Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317 души или 14,5%, но съотношението между половете остава без изменение. Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните - 77,9 на сто и върховните съдилища - 74,7 на сто.

ВКС се оглавява от Галина Захарова. От тримата й  заместници две са жени - Лада Паунова и Мими Фурнаджиева. Зам.-шефка на ВАС също е жена - Маринка Чернева. И и.д. главният прокурор Борислав Сарафов предпочете само дами в екипа си. Начело на двете най-големи прокуратури в страната - Софийската градска и Софийската районна, са пак дами -  Илиана Кирилова и Невена Зартова.

Очаква се представителките на нежния пол да бъдат по-състрадателни, по-обективни, по-внимателни и по-изпълнителни от мъжете. Това обаче едва ли може да се каже да поданиците на Темида в поли. Доказателство за това е ниското доверие в съдебната система, която все повече и повече върви надолу и вече е доста под 10 на сто. 

В НС депутатките са едва 22,5% 

от всички 240 народни представители. Данни на ЦИК сочат, че от общо 5092 мераклии за депутати 1515 са били жени, или 29,9% от всички кандидати.

Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на НС", където жените са 42,9 на сто, а мъжете 57,1 на сто от общо 7 заети позиции.

Подобно е положението в Европейския парламент. От общо 17 български евродепутати, представителките на нежния пол са 5. По този показател България заема незавидното 22 място сред членките на ЕС. Швеция и Финландия изпращат повече жени в Брюксел повече жени, отколкото мъже, а Люксембург, Дания, Словения и Литва - по равно от двата пола.

В изпълнителната власт положението е почти същото. В момента 

от 19 министри само 4 са жени 

В България най-много министри в поли е имало през 2016 г. в кабинета "Борисов 2". В него 52,9% от министрите бяха жени. В първото правителство на ГЕРБ през 2011 г. едва една пета от министрите бяха жени. 72,6% от зам.-министрите, главните и парламентарните секретари и шефовете на дирекции са мъже.

Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39,2 на сто от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на сто. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции - 63,8 на сто и специализираните териториални администрации - 64,8%.

Сред областните управители делът на жените е едва 7,1%. И за местната власт не може да се каже, че е феминизирана.

От 3719 кметове само 1090 са дами

т.е. 29,3%. В общинските съвети също доминират мъжете. Те са 71,3% от всички председатели на местните минипарламенти и 71,7% от всички общински съветници. Рекордът се държи от Благоевград, където 78,9% от общинарите са представители на силния пол. Другите "мъжки" общински съвети са Търговище, Шумен, Кърджали и Разград. 

В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца - 37,8 на сто, Перник - 37 на сто, София - 35,1 на сто.

Мъжете заемат 63,5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36,5 на сто. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72,5% от шефовете са мъже. 

Равнопоставеност има в науката

Във висшите училища и научните организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8 на сто от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт  е 58,5 на сто.

По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27,5 на сто от ръководните постове се заемат от жени. Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации - 47,2 на сто, а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества - 21,9%. На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47,7 на сто и 59,7 на сто.

Един от ключовите индикатори на европейско ниво, който се използва за наблюдение на равнопоставеността между жените и мъжете в управлението, е "Висши ръководни длъжности, заети от жени". Чрез него се отчита делът на жените в управителните съвети/бордовете на най-големите дружества, листвани на фондовата борса. През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества, посочва НСИ.

През 2021 г. най-висок относителен дял на жени ръководители се наблюдава във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години съответно 43,2 и 41,1 на сто. По икономически дейности жените ръководители са най-добре представени в секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" - 74,9 на сто и "Образование" -  71,5%, а най-слабо в "Строителство" -  17,7 на сто, "Добивна промишленост"- 18,3% и "Селско, горско и рибно стопанство" - 24,2%.

Мъжете получават по-високи пенсии

В началото на август в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г., от който става известно, че мъжете и жените в България не са равни във възможностите да посрещнат старините си. 

В документа се посочва, че през 2022 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е била 709,51 лв. При мъжете тя е 797,19 лв., а при жените -  - 658,69 лв.. Коефициентът на заместване на дохода от пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е бил 54,6 на сто. Стойностите на коефициента по пол са съответно мъже - 59,5 на сто и жени - 52,5 на сто.

Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при трета категория труд през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете. 

Средният осигурителен доход през 2022 г. е в размер на 1298,45 лв., като за мъжете размерът му е 1340,64 лв., а за жените - 1254,20 лв., или разликата е 6,9 на сто в полза на мъжете.