Властта днес е безконтролна и инфантилна

Александър КАРАКАЧАНОВ е роден в София на 11 септември 1960 г. Завършва гимназия в Москва, философия в СУ "Св. Климент Охридски" и макроикономика в УНСС. Доктор по философия. Работил е в Института по философия към БАН и в НЦИОМ. Съветник в ОбНС - София, до 10 ноември 1989 г. Активен член и съучредител на Русенския комитет (1988), Клуба за гласност и преустройство; секретар на "Екогласност" (сдружението е учредено в неговия апартамент на 11 април 1989 г.), инициатор за създаването на Зелената партия и неин председател от учредяването й (28 декември 1989 г.). Участва в работата на Кръглата маса от страна на СДС, в който Зелената партия е коалиционен партньор. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание от листата на коалицията СДС. Подписва новата конституция. Кмет на София (1990-1991) с мандата на СДС. Народен представител в 38-ото НС (1997-2001) от Коалиция "Обединение за национално спасение", съпредседател на ОНС. Владее руски и английски език. Женен, с две деца.

"Дискусията за лявата политика трябва да излезе извън тесните партийни кръгове. Тя трябва да стане национална!"

- В публичното пространство експонират Зелената партия като съинициатор на събарянето на Паметника на Съветската армия. Не искам да вярвам, че е така, г-н Каракачанов, но всеки има право на позиция, разбира се...
- И Зелената партия, и аз самият никога не сме имали нищо общо с тази абсурдна "идея". Една друга партия с подобно име, имаща претенцията също да работи в "зеленото" пространство, точно тя участва в "инициативата". Искам да кажа като бивш кмет, който премахна паметника на В.И. Ленин от ларгото, че тези, които издигат инициативи за събарянето на Паметника на Съветската армия, в повечето случаи са хора, които са комплексирани, че не са се изявили като противници на тоталитаризма преди 10 ноември 1989 г. И сега по един не много интелигентен начин се опитват да компенсират това чрез патологична русофобия. Паметникът на Съветската армия не е символ на тоталитаризма, като този на Ленин, а е монумент в памет на хора, които са се жертвали за разгрома на фашизма, който бе погазил цяла Европа. И огромна част от тези войници са отивали в бой и са умирали именно с тази мисъл! Това какви са били сметките на кървавия диктатор Йосиф Сталин по отношение на Балканите и конкретно за България, не променят този факт, и още по-малко ни дават основание да отричаме саможертвата на милионите руски воини. Обратното означава, че би трябвало да премахнем и всички паметници, свързани с Русия и нашето Освобождение во главе с паметника на Александър II, който въобще не се е ръководил от "идеалистични" съображения в тези решаващи за бъдещето на българския народ събития. Но политическите интереси на руския двор не омаловажават факта, че хиляди доброволци са се записвали в Русия, за да помогнат на страдащия братски славянски народ!
Обективността обаче изисква да се обърна и към тези "отляво", които виждат в Паметника на Съветската армия символ на установяването в България на любимия им сталински "социализъм". Бих ги помолил да си намерят друго място за изразяване на своите пристрастия, защото избитите по бойните полета нямат нищо общо с договорките на Рузвелт, Сталин и Чърчил за подялбата на Европа и установяването на тоталитаризма в България. Защото немалко от същите тези воини, останали живи по време на войната, след това са загинали в съветските концлагери само заради "късмета", че са попаднали в плен, и често по вина на военната некадърност на Сталин. Други пък са били избити по време на перманентните чистки, осъществявани от "бащата на народите", продължили и след края на войната.
- Лява България продължава да ви припознава, въпреки "седесарското минало", за свой човек. Ляв ли сте, г-н Каракачанов? Какво е бъдещето на лявото в България?
- И съм казвал, и съм писал, че когато се говори за моето "седесарско минало" - трябва да се визира коалицията СДС от 1990-1991 г. Даже ще цитирам Иван Костов, който казва категорично: "Онова СДС няма нищо общо с това СДС".
- Така си е, няма. Тогава в "онова СДС" имаше и личности, и идеи.
- Да, СДС през 1990 г. беше коалиция и дебело подчертавам - тя не беше нито лява, нито дясна. Беше антитоталитарна, демократична коалиция за възстановяване на демокрацията в България. И в тази коалиция доминиращи бяха левоцентристки ориентираните партии - БСДП на д-р Дертлиев, Зелената партия, земеделците, които, колкото и много "пера и крилца" да са, са предимно левоцентристи. Но за съжаление се наложи, като се каже ляво - да се мисли за БСП, а като се каже дясно, да се мисли за СДС. Но не е така - нито БСП, за съжаление, в момента е истински лявата партия, каквато би трябвало да бъде, нито СДС е истински дясното. А за бъдещето на лявото в България отдавна се надявам да започне дискусия в ДУМА. Най-подхожда в този вестник да е разговорът за лявото, макар че трибуната трябва да е доста по-широка. Имам пълна готовност да участвам в тази дискусия. Смятам, че трябва да дадем оценка на всички основни събития в България от 1990 г. до днес, да кажем истината за провалите и за успехите, доколкото ги е имало, на левицата, на правителствата, които са се идентифицирали с нея. Дискусията за лявата политика трябва да излезе извън тесните партийни кръгове. Тя трябва да стане национална! Защото не просто БСП е в криза, цялото ляво пространство е в криза, а това вече е опасно за страната. Политическият дисбаланс и безидейност докарват на власт инфантилизъм и безотговорност.
- Но за оценките се иска кураж, г-н Каракачанов... Иначе вие си оставате най-младият кмет на столицата, макар че, като не угодихте на съпартийците си навремето, престанахте да сте кмет. Питам ви като човек със "столичен опит" - как се управлява днес столицата? А вчера?
- Първо за "угаждането". Тогава, през лятото на 1991 г., влязох в конфликт с разцепилото се СДС, защото там взеха връх екстремистките елементи, за съжаление, подкрепени от тогавашното ръководство на БСП. Това вече съм го описал като исторически факт, това го потвърждава и Велко Вълканов в своята книга "На колене пред истината". Така станах неудобен за всички, в крайна сметка бях "изблъскан" и от двете страни, които видяха в мен конкурент. А за София - очевидно е, че столицата се управлява изключително лошо през тези години. София беше "издоявана" докрай и фактите са буквално пред очите ни - разбита инфраструктура, презастрояване, систематично унищожаване на паркова и зелена система. Почти всички решения в столичния съвет се вземат с оглед задоволяването на частни интереси - да си спомним концесиите за ВиК и боклука. Завод за преработка на отпадъците все още не се вижда даже на хоризонта... Градът ни е в изключително тежко положение и засега, за съжаление, не виждам кандидатура, нито политическа сила в София, която сериозно да доказва и с миналото, и с настоящето си, че може да работи добре за столицата на България. Нека не се лъжем - имаше немалко съветници и от БСП, за да не кажа - повечето, които по времето на управлението на Софиянски тихичко работеха за "общия интерес". И при това управление на столицата, което не показва принципна разлика с предишното, аз за съжаление не виждам ясна и категорична алтернатива - и като хора, и като политика. Казвам това, без да отричам положителното си впечатление от някои представители на левицата. Но както е казано: "Една птичка - планина не повдига"!
- Задават се избори, даже вече чукат на вратата. Стягате ли се за тях, самостоятелно ли ще участвате, имате ли предложения за коалиции - на централно ниво и по места?
- За местните избори Зелената партия традиционно се регистрираме в ЦИК самостоятелно. А по места решаваме според политическата обстановка в съответната община дали да участваме самостоятелно или в коалиция. В големите градове, като София, Пловдив и други, ще се явим най-вероятно самостоятелно. Защото в тях има вече сформиран "зелен електорат" на идейна основа, който, ако бъде добре организиран и амбициран да отиде до урните, е съвсем достатъчен, за да влезем със сериозно присъствие в Общинския съвет. Нещо, което в София за съжаление, ни липсва от 1995 г., когато имахме осем съветници.
- Вие лично в предстоящите избори ще се кандидатирате ли? За какво? Ако да - за да промените кого? Или - какво?
- На този етап нямам намерение да се кандидатирам. Единственото, което ще направя, е с всичките си знания и умения да подпомогна хората, които заслужават политическо доверие. Особено в София, където смятам, че съм достатъчно компетентен.
- Има ли място за честен човек в българския политически живот днес?
- За честните хора винаги има място. Друг е въпросът, че това място е доста незаето!