Срещу Лили Маринкова да тичаме...

Пак няма да я стигнем, особено - някои от колегията. Защото знае, може, българският й език е изискан и чист, тезите - подплатени, плуралистична е, реагира навреме. И още, и още, и още...
Та се питам, защо ли някои новоизпечени, да са живи и здрави, момичета и момчета, изживяващи се като "лъвчетата" на сутрешните тв блокове, не вземат да се поучат от нея. Да я послушат. Да я погледат. И даже егоистично "да си откраднат" от моженето на Лили Маринкова - знайно е, това в нашия занаят се прави. Къде ти! Като не можеш да стигнеш другия, даже срещу него ако тичаш, можеш да опиташ с донос. Особено ако ти се притече на помощ политик, а повечето от тях ги обичат тези работи...
Какво толкова се случи ли? Лицето Николай Бареков, който най-грандомански се сравнява с имена, на чийто малък пръст, с извинение, не може да стъпи (вчера например  с шефа на БНР г-н Валери Тодоров), написа донос-жалба до СЕМ. Бил засегнат... Не му била дадена думата... Да, бе, като че ли никому през ум не минава, че човекът си е най-просто ехо на хората, които крепят властта, за Волен Сидеров става дума, разбира се.
Но някои от нас също следим "Неделя 150". И чухме как Сидеров руга в ефир не само водещата на предаването, ами и друга колежка, включена по разискваната тема. С обидни, според мен, прякори-квалификации. "Флашки-Патрашки" вас не би ли ви обидило, извинете? Не че познавам Кристина Патрашкова, но това е друга тема... И същият Сидеров още на другата сутрин поиска оставката не само на колегата Маринкова, а и на шефа й Валери Тодоров. Защо ли? Ами защото я е защитил. Дай, Боже, всекиму такъв шеф! Макар че, мисля си, с Лили Маринкова едва ли се работи лесно, така че честта за г-н Тодоров е поне двойна, но и това е друга тема, талантите трябва да бъдат пазени...
Е, СЕМ си свърши работата още във вторник, т.е. даде заключение, че нарушения в закона няма. Браво. Но остават все пак някои въпроси. Когато е знайно, че политик стои зад доноса, даже неграмотно писание бива светкавично разглеждано. Когато ДУМА ги попита за писмо, публикувано в нашия вестник и изпратено лично до тях от г-н Велко Вълканов, обещаха да ни се обадят и... Абе, чакаме до днес. Близо месец. А в сигнала на проф. Вълканов ставаше дума за пошлостите и недостойното отразяване на темата за комунизма през 20-те и 30-те години.
Само че тук думата е за друго - за директната цензура, която се опитва лицето на "Атака" да налага, за непомерните му и очевидни опити да кадрува в националните медии. Що не вземе да промени закона с първа точка: "Управляващата партия назначава генералните директори на националните медии"? Става дума и за подкрепата, която получава Сидеров за мръсните си поръчки от колега.
Колега? Всъщност лицето Бареков сам се представя като "боксьорче". А за тази категория хора 27 правописни грешки в донос до медийния регулатор всъщност не са чак толкова много... Да ме извинят грамотните хора от този спорт, защото сигурно има и такива...