Разследване? Ама... по премиерски
/ брой: 157
Ноу-хау си имаме вече в българската журналистика, която е съвсем и даже - изключително независима от властта. От всяка, особено - от днешната.
Как се прави разследване например? Според класиката в жанра - подшушват, подхвърлят, подсказват, заръчват ти тема. Може би, за да ударят конкуренцията, може би - да се освободят от неудобни хора. Често, признавам - и заради принципна позиция. Макар че и тогава обикновено сме нащрек - и заради едната своя чест, и заради честта на медията, за която работим.
Не винаги е шега обяснението, че "материалите намерих в пощенската си кутия" - става и така понякога. После журналистът информира ръководството си, а който твърди, че прави великите си разкрития "на своя глава", моля уважаемия читател да не му вярва - не само в България, никъде по света не става така. И тръгваш напред - с връзки, с опит, с познания, със сверяване - с поне два източника... Понякога (от пет случая - в един), "изскача заек от трънката". Тогава ръководството вижда материала ти, пита юристите дали подлежи - и изданието, и журналистът, на ударите на закона. И ако разследването излезе, "се прочуваш", както се шегуваме, но от завист те намразва колегията. И не само тя, и не от завист.
Такова е правилото не само по учебник, а и у нас - до миналата седмица. Защото стана ясно - в България журналистът, препотен сто пъти да събере информация за "хайдуци с бели якички", се обажда на... Направо познахте - на генерал-лейтенанта, министър-председателя, доктора Бойко Борисов. Не за да иска разрешение за публикуване, за излъчване, не - просто "да го информира". Пък той, каквото каже - това е. Нали и Големанов на Ст. Л. Костов твърдеше: "Народът ме е избрал да го управлявам и ще го управлявам!" А журналята народ не са ли? И те трябва да бъдат управлявани, вече - от най-високо място!
Не че игрите на големите не са ни ясни почти като на длан. Не че не се сещаме за най-лесния начин властта да се освободи от станалите й неудобни партийци. Не че одобряваме хватките й, които тя, сегашната власт, си въобразява, че са нейно откритие. Работили сме и преди да избухне демокрацията и помним - тогава всичко се "съгласуваше", терминът беше такъв. А днес как е? Или, както питат шопите, оти ручахме жабетата?
Видях младата колежка в не своята, в друга частна медия. Момичето е и умно, и овладяно, и с прекрасен изказ, нещо, което го няма под път и над път, за жалост. Не можа, всъщност - не пожела да отговори защо е звъняла на ген.-лейт.-премиер-доктора да го информира за Лъчо-Ивановите нахалства. Защото и тя знае, и знае, че и ние знаем. Медиите са свободни от натиск в България.
Та се питам - кой днес не "съгласува" с властимащите, освен ДУМА? А, да, и блогърите, да ме извинят, че ги поставям на второ място.
Но - те са "друга ракия", в голямата си част - също със съвест и гражданска позиция. Както е казал за други хора със съвест Дядо Вазовият чорбаджи Марко: "Лудите, лудите - те да са живи!"
Защото без нас - закъде?