Рамо до рамо, крило до крило
/ брой: 130
При учредяването вчера на Левите обединени сили (стр. 3) десет партии и пет леви граждански сдружения и движения поискаха преучредяване на обществено-политическото пространство вляво.
Неолибералното управление наистина може да се преодолее само отляво, чрез принципни съвременни политики, в основата на които стои човекът, гражданинът, солидарността между хората. Да има несъгласни леви българи с тази констатация на учредителите? Та нали всички сме срещу издиганите от глобалния капитализъм нови берлински стени между народи и социални групи? Нали всички искаме да възродим социалната идея, социализма, нали всички искаме алтернативи за спасяването, възстановяването, за устойчиво развитие на България? Нали, за жалост, също всички виждаме, че главно две партии увеличават своите членове: партиите "Няма да гласувам" и "Ще гласувам против". Тогава? Дели ли ни нещо? Ако да, непреодолимо ли е? Защото, макар и немногобройни, при учредяването на лявото обединение се чуха и гласове за "железен юмрук"...
Отрадно е все пак, че на въпрос на ДУМА как ще се държат Левите обединени сили - като протегната ръка или по старото, от минали векове, определение "железен юмрук", повечето от съучредителите декларираха, че протягат ръце, за да строят мостове. Включително и за учредяване на фонд за социално развитие и солидарност - каква по-лява идея от това? Не сме срещу БСП, а срещу неолибералния консенсус, декларираха още те.
Тогава? Различията ни, убедена съм, не са непреодолими, и не ни трябват нови разделителни линии срещу и без това силно репресираното ляво пространство. Трябва ни обаче най-вече морал, ама много ни трябва, за да ни повярват, че сме за народна демокрация и че искаме да овластим народа. За да ни повярват още, че сме срещу всеки тоталитарен, а значи - и срещу днешния режим.
Мисля си още, че отчетливо декларираната отворена ръка на новия политически съюз трябва да е насочена не само към БСП, а и към цялото ни общество - заради България. Защото две години вече вървим надясно и надолу. А от началото на т.нар. преход тези години са много повече от две...
А щом всички сме срещу антикомунизма, антисоциализма, неофашизма, щом сме заедно срещу истеричната русофобия на гръмогласните кресльовци - какво може да ни попречи да застанем рамо до рамо и крило до крило?