Димитър Здравков:
Промяната започва от всеки от нас
Младежкото обединение формира политики, които пряко отговарят на потребноститe на младите у нас, твърди социалистът
/ брой: 133
ДИМИТЪР ЗДРАВКОВ е роден на 15 юни 1977 г. в София, но живее в с. Катуница, община Садово. Завършил е аграрна икономика в Пловдив, регионален търговски представител е на "Сейнт Гобен Констракшън Продъктс - България". Член е на Оперативното бюро на Младежкото обединение и на Областния съвет на БСП в Пловдив. Втори мандат е общински съветник.
- Какъв е дневният ред на младите социалисти? А на най-младите в Младежкото обединение, г-н Здравков?
- Дневният ред не е само на младите социалисти! Това трябва да е дневният ред, който се залага от обществото. В този смисъл това е дневният ред и на БСП, и на нас, социалистите, като част от нея. Младите социалисти трябва да го следват, за да могат да отговорят на търсенията на своето поколение. Това всъщност е и занятието на Младежкото обединие - да формира политики, които пряко да отговарят на заявените потребности на младите хора в България.
- Всъщност защо избрахте точно БСП?
- Изборът предполага възможности. И в този смисъл не е стоял пред мен въпросът в коя партия да бъда. Бях 21-годишен и влизането ми в партията бе продължение на работата ми като неин симпатизант. Станах член на БСП през 1998 г., когато да си член на социалистическата партия бе все едно да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г.
- Какво ви дава социалистическата партия? Всъщност - дава или взема? А Младежкото обединение?
- Дава ми увереността, че съм част от идеята, от хората, които знаят в каква посока трябва да тръгнем, какво да променим, за да живеем утре по-добре. Преди време мои приятели, които не ме бяха виждали отдавна, ми казаха: "От тази партийна дейност не може да се видим..." Така че това, което взема, е време... Но за сметка на това дава възможност да осъществявяш политика, да виждаш как нещата се променят и да помечтаеш да си част от тези промени. Сега от Младежкото обединение, от нас, членовете му, зависи не само да помечтаем, но и да осъществим политики, които са свързани с образованието на младите хора, с интеграцията им на пазара на труда, с влиянието на младите хора във формирането на местна политика.
- Какво казват за членството ви в социалистическата партия приятелите ви, особено тези, които имат други възгледи? Аполитични ли са младите хора, както често се твърди?
- Изборът на политическа принадлежност е нещо лично и не е въпрос, който подлежи на обсъждане. След като човек направи своя избор, приятелите му или се съобразяват с него, или просто не са истински приятели, ако не отчитат правото на личен избор. Тезата за аполитичните млади хора е удобна на т.нар. политически елит. Младите хора не са аполитични, даже напротив. Въпросът е да ги направим съпричастни към определена идея, платформа и програма. Защото това, което в момента ги обърква, е липсата на конкретна политика за тях самите. Затова и те все още залитат след популистки партии и лидери, след което се разочароват и се връщат в средите на онези, които заявявят "Всички са еднакви" и преминават в партията на негласуващите.
- А младите леви знаете ли накъде отивате?
- Да! Затова и Младежкото обединение вече е факт. Обединихме се, за да бъдем по-силни, да отстояваме своите позиции и да бъдем реален политически субект при формирането на позиции, при даването на решения, които са за формирането на цялостна младежка политика във всички сфери на обществения живот.
- Приятелите ви от Младежкото обединение също имат въпроси към вас. Първият е - по призвание ли се занимавате с работата си или заради заплатата?
- Зависи за коя работа става въпрос. Никога не съм бил на платена политическа работа. Представител съм на търговска фирма, работя нещо, което разбирам, и вземам за това заплата - като всички хора, които все още имат работа. Политическата ми дейност е лично желание, но не и задължителна работа от 9 до 17 часа. По-скоро е дейност, която върша ежечасно, но без удобствата - секретарка, бюро и заплата.
- Защо според вас младите хора влизат в политиката, а някои даже, както се казва, напират да го направят?
- Този въпрос има няколко страни. Едната е свързана с идеалистите, а другата - с кариеристите. Така че трябва да си даваме сметка кой и защо влиза в редиците на партията и доколко неговото участие в живота й е от полза за нея. Защото и кариеристът, ако е отдаден на определена идея, би могъл да е полезен. От друга страна, идеалистът, ако не е уверен в думите и действията си, може да й навреди. Ако някой влиза в БСП само заради властта - такъв човек не ни е нужен.
- Всъщност у нас професия политик има ли?
- Политиката не е средство за препитание, а възможност да реализираш идеите си и да дадеш решение за реализиране на идеите на другите.
- Искате ли да промените България и света? Какво точно е за промяна?
- А вие не искате ли? Трябва да започнем промяната от нас самите, да я предадем на околните и както се казваше в един политически слоган на нашата партия - "Да си подредим дома", защото България - това е нашият дом. Притеснява ме сегашното развитие на нещата - липсата на управление, на държавна мисъл, защото, а смятам, че и други ще ме подкрепят, това, което се случва в България, говори за липса на национална идея, на доктрина, около която да се обединим всички. Сегашното управление не само отрича всичко направено, но и не дава решения. Променя действията си в крачка - незнайно по какви причини, а това няма да ни доведе до бързо развитие, до по-бързо излизане от кризата. Това е пагубно за страната ни и за нас. Аз съм пряко ангажиран с това какво се случва в една община като моята - Садово. Безработицата расте, няма работа за младите хора и те я напускат, правителството съкрати бюджета ни и сега от това ще страдат социалните дейности и инфраструктурата, което ще забави развитието на общината или по-скоро ще я върне назад в нейното развитие.
- Какво е да си социалист?
- Отговорност. Иновативност. Действие.
- От какво и от кого никога няма да се откажете?
- От идеите, от приятелите, от България.
- Кой помага в трудни дни?
- Понякога помощ идва от най-неочаквано място, но винаги съм разчитал на хората, с които съм делил и радостите, и неволите. Така че в моя случай приказката за неволята е с добър край.
- Какво ви разсмива най-често? Кой ви разсмива - и в обществен, и в политиески, и в личен план?
- В последно време се улавям, че ме разсмиват чисто житейски ситуации, подхвърлени думи или отговорите на политици на журналистически питания. Последното, което ме разсмя, бе, че сега Бойко Борисов нямало да вика "багери за Околовръстното", защото си имал Цветан Цветанов. Само не разбрах как точно ще го ползва, но... В това всъщност е вицът.
- Какво ви вади от равновесие?
- Глупостта на политиците, самовлюбеността на управляващите и недоверието, с което гледат на представените от нас решения.
- Имате ли лична гордост, ще ни кажете ли коя е?
- Тя е, че се справям в живота сам. Това ми дава самочуствие, че мога и че имам свободата да определям действията си, без да завися от другите, освен когато давам от себе си.
- Какво четете в момента?
- Иван Славков - "Батето".
- Кой е най-глупавият политически слоган у нас?
- "Той е" от президентската кампания 2001 г. на Петър Стоянов.