Преоткриха паметник на септемврийците върху Лакатнишките скали
Историята учи на толерантност, заяви на тържеството Александър Манолов
/ брой: 222
Българите от Свогенската община, хората от XXI век, като осмисляме далечните събития от 1923 г. и осъждаме вандалското действие на неудачниците, разрушили скромната плоча на загиналите септемврийци, все пак вярваме - четиримата, хвърлени от фашистите от високата скала, вече са простили - не само на нас, които не опазихме паметния знак, а и на тези, които го оскверниха.
Това каза Александър Манолов, председател на ОбС на БСП в Своге пред гражданите от общината, столицата и страната, които се събраха в събота да почетат паметта на загиналите свои земляци в Септемврийското въстание на Лакатнишките скали.
Пред разрушената в годините на демокрацията и отново открита плоча в събота посребрените коси бяха в "равен брой" с младите хора и с децата, всички пременени "като за празник".
На 26 септември 1923 г., след като в Осиково три дни е имало истинска народна власт, фашистите удрят в гръб въстаниците и от високата Лакатнишка скала разстрелват и хвърлят в дерето Милан Петров, Стефан Трифонов, Йордан Куртев и Димитър Бояджиев, разказа за ДУМА Цветана Динова. А всичките 120 въстаници спояват съюза между комунисти и земеделци в четири революционни отряда, това не бива да остане в забрава, убедена е тя.
Септември 1923 г. е истинско народно въстание и не е само комунистическо дело. В дните му се раждат кълновете на широко коалиране на комунистите с лявото крило на БЗНС, със социалдемократите, радикалите, с други леви организации, припомни Александър Манолов. Този опит е заложен по-късно в основите на антифашистката съпротива в България - част от европейската и световната битка с фашизма и срещу войната, каза той и призова хората да помнят. Историята учи да бъдем по-толерантни, по-отворени към различието, по-настойчиво да търсим национален консенсус и разбирателство. Няма политически въпрос, който може и трябва да бъде решаван с насилие, терор и репресии, беше категоричен Александър Манолов.
Той припомни малко известния факт, че "някъде в навечерието" на 1923 г. в страната ни идва големият американски писател Ърнест Хемингуей, за да проучи политическото положение у нас и ролята на интелигенцията. Знаете ли какви жестоки думи е изрекъл - "Интелигенция в България наричат хората, които поради излишък на знания са загубили способността си да бъдат честни и почтени", припомни Манолов. А писателят дори не е имал представа, че след Деветоюнския преврат се отваря страницата за политически репресии, че се слага началото на истинска гражданска война в България, продължила до 9 септември 1944 г., че и малко след това, каза той. Но драматичните събития показаха на света - имаме и друга интелигенция, която притежава гражданска доблест, критично мислене, готовност докрай да отстоява общочовешките ценности, дори в условията на ожесточена гражданска война, беше категоричен Александър Манолов.
Кметът на Своге Емил Атанасов призова множеството: "Обединени заедно, да направим живота си по-добър".
Словото бледнее пред историята, затова да помислим за съдбата и живота - свой и на отечеството си, каза пред множеството поетът и писателят Никола Николов, почетен гражданин на Своге, който откри отново съградената паметна плоча.
Хората положиха цветя, някои - откъснати направо от дворчетата и градинките им. Венец беше поднесен и от името на НС на БСП.
Тържеството продължи с изпълнение на певческа група "Шарен гердан" от с. Миланово, на фолклорна танцова младежка формация "Балканче" и на клуб "Голям мерак" при читалище "Градище" в Своге.
Николай Матеев, внук на Йордан Куртев, каза за ДУМА:
Дядо ми е от Сливен, той е активен участник в Септемврийското въстание и е един от четиримата, загинали на тези скали. Преди това вече е получил кръст за храброст за превземането на Одрин, създал е в Елисейна първата индустриална лаборатория в България. Член е на БСДП от най-младите си години, активно е участвал в партийната организация в този край, бил е председател и на потребителната кооперация. На битка е тръгнал не за хляб, а заради идеите си, заради работниците, които са му вярвали, а вече е имал и диплома от Софийския университет, когато е повел хората след себе си - и с широтата на възгледите си, и с научните си знания. Така че битката не е била само за хляба. И е добре да няма забрава - не толкова заради загиналите. Заради всички нас.