Предизвикателства
/ брой: 278
В най-често срещаните информационни заглавия неизменно срещаме думите ЕС, ЕП, ЕК и Брюксел. Като постоянно натрапващи се дефиниции, определящи понятието върховенство. Но май в него вече неизменно откриваме неща, които естествено предизвикват въпроса: "Над кого?" Да не изпадаме в подробности - тези помпозни, но и реално действащи политически органи полека-лека, с течение на годините, загубиха привлекателността си за обикновените граждани на съюза. И това съвсем не е случайно. Хората се усъмниха, че мнението им се чува, а доминацията при определянето на жизненоважни политики за бъдещето на Европа всъщност e плод на раболепно съобразяване с изискванията на една могъща държава, последователно налагаща геополитическите си доктрини като път към бъдещето.
Рязко изчезна усещането на суверенност, за значимост - колкото и малка да е тя, за справедливост, за икономическо и социално развитие. И на този фон логично се появи популизмът - действената технология, предопределила евроскептицизма. Все елементи на разложението. Стана факт т.нар. "Брекзит", във Франция закипяха страсти, които доведоха до връщането на твърдия десен консерватизъм, достигащ до крайности в лицето на Марин льо Пен. В Италия социалдемократът Ренци подложи на проверка готовността на обществото да започне смислени конституционни реформи, но получи сериозен удар от довчера непознат водевилен клоун, обсебен от властолюбие. В спокойната и улегнала Австрия, след дълги спорове и задкулисни боричкания, все пак се появи един трезвомислещ президент, заложил на европейското единство, но и с призива нещо в ЕС да се промени. Всъщност посланието му бе отправено по-скоро към Брюксел, столицата на общността. Подобни предизвикателства вече пораждат и един особено тежък и мъчителен въпрос: Не е ли време да сменим столицата?