Палежът

Преди две десетилетия на 26 август бе подпален, опожарен и плячкосан Партийният дом на БСП. Родените през 1990 г. са вече на двайсет, но може да не са чували какъв вандалски акт бe извършен насред българската столица в рождената им година. Той стана част от метежа, наречен "нежна революция". След толкова изтекло време като че ли удари часът да се започне истинският разговор за това зловещо събитие, иначе юридически приключило по давност, без да влезе в съдебната зала, но както не престава да повтаря колегата Методи Георгиев: "Пожарът на Партийния дом още не е загасен и дими..."
  Миналата година известната кинодокументалистка Малина Петрова показа филма си "Приключено по давност". В цели 167 минути тя поставя зрителите в ролята на съдебни заседатели, които сами да отсъдят кой кого е манипулирал в тази зловеща вечер, кои са подбудителите, за да се стигне до палежа и вандалствата. Филмът внушава, че всичко е изпипано, направено по сценарий, дело на умни глави, цялата машинация е мащабна и с участието на чужди специални служби. Зрителят изслушва куп интервюта, в някои от които  действащи лица в събитието са позабравили (или така им отърва) важни нещица, други са попроменили гледната си точка, трети просто си измислят. Откритие във филма е участието в палежа на дебеловратите момчета с бухалките, според Малина Петрова същите те много скоро се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София и естествено със скъпи коли.
  Прииска ми се да има разговор за 26 август 1990 г., с филма "Приключено по давност" той всъщност започна, но никой не го продължи. Впрочем генерал Атанас Семерджиев доста преди това в книгата си "Пожарът" разказа всичко за подстрекателствата и вандалствата в палежа, за събитията, които ги предшестваха, за да се изправи в тази нощ страната на ръба на гражданската война. Но не всички вървят към истината. Д-р Константин Тренчев, чието име е първоначално сред 38-те обвиняеми, а после изпада от обвинителния акт, твърди веднъж, че "пожарът е предизвикан от вътрешни хора и че народът е бил раздразнен нарочно, за да припламне в него инстинктът за разрушение и да започне да чупи и хвърля", а друг път е още по-дързък: "Партийният дом беше умишлено запален от самите комунисти, за да се представят като жертви на бушуващата демокрация". А докторът забравя, че само след два дни ген. Семерджиев показа в Народното събрание касетата със запис, в който Тренчев призовава тълпата към щурм.
Да ни се обяснява погромът над Партийния дом със стихийни действия на неорганизирани лица или като плод на събудени инстинкти за разрушение, означава да ни вземат ако не за балами, то за безумни наивници. Защото огънят на общественото напрежение бе подклаждан дни наред отпреди. Сините демократи не можеха да се поберат в кожите си, че народът през юни гласува не за тях, а избра социалистите, и то с абсолютно мнозинство. "Дисидентите" не можаха да оправдаят парите, дето им броиха, да бутнат комунизма завинаги. И нервничеха. Желю Желев обяви изборите за свободни, но ги изкара нечестни, с което пусна духа от бутилката. Студенти окупираха Университета. Надойдоха чуждестранни туристи - консултанти по протестни действия. "Построиха" Град на истината, тълпата съчувстваше на "мъките" на лежащите протестиращи и шеташе напред назад, пощуросвана от умници да иска премахването на всички символи на комунизма - петолъчки, сърпове и чукове... Отрядите на Инициатива за гражданско неподчинение, водени от Евгения Саман, на 25 август къртиха решетките на прозорците на Партийния дом, дребните петолъчки по тях им вадеха очите. После д-р Тренчев ще казва, че комунистите са си махнали сами решетките. А върхът бе заплахата на Пламен Станчев, че ще се самозапали, ако не се свалят петолъчката и знамето от Партийния дом? Всички знаеха, че от Пламен няма да излезе Ян Палах, но той стана угодна маша за подстрекателство.
Колегата Васил Попов си спомня, че предишния ден Пламен Станчев стоял с каска, шинел и противогаз пред Мавзолея с някакви други искания. Въобще с него може да започне всеки трактат за лумпениадата на "нежната революция". Масло в огъня поляха от екрана поетите Йосиф Петров и Радой Ралин, които направо подтикнаха тълпата да излее яростта си върху централата на БСП. После знаем всичко от дело номер 53: щети за 7 947 963 лева, 40 изгорели помещения, 94 разграбени офиса. От разследването е известно, че пожарната потушава огъня за 18 минути: от 3 ч. на 27 август до 3.18 ч. А дотогава чака... Слава Богу, жертви нямаше.
В 5.30 ч. полицията разтури Града на истината и разгони лежащите. Една страница от нашата нова демокрация бе затворена. Останаха уроците, които никога няма да научат тези, които бягат от часа по най-нова история.