Любомир Денев: Мерилото ми е тишината в залата

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ЛЮБОМИР ДЕНЕВ е роден на 12 септември 1951 г. във Видин. От най-ранно детство взима уроци по цигулка и акордеон. Завършва Софийското музикално училище в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев. Като ученик свири във филхармония "Пионер", прави първите си композиционни опити главно в полето на джаза и поп музиката. В Музикалната академия заниманията му по композиция са с проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев, дипломира се като оркестров диригент в класа на проф. Константин Илиев. Две години преди дипломирането си спечелва конкурса за стажант-диригент в ДМТ "Ст. Македонски", където работи до 1986 г. Усъвършенства диригентското майсторство в Сиена (Италия) при Фр. Ферара и в Нидерландия при Ед. Даунс, продължава обучението си по композиция при проф. Анатол Виеру. През 1983-1984 г. в САЩ, по Програмата за културен обмен, се запознава с мюзикълни продукции на Бродуей и работата по филмова музика в Холивуд, изявява се и като джазмен. След 1986 г. е композитор и диригент на свободна практика, често канен от най-добрите симфонични оркестри в България и по света - като солист и за записи. В периода 2008-2009 г. е поканен от Министерството на културата на Бавария в Международния културен център "Вила Конкордия", където твори, изнася лекции и концерти. Носител е на национални и международни награди.

- Маестро Денев, най-новата Ви творба - музикалната драма "Стон, или Трагедията на Яворов", която бе поставена в Старозагорската опера, е по действителни събития и е ситуирана в определено време в началото на миналия век. Какво е особеното при създаването на музика, която да отразява духа на епохата и същевременно да пресъздава една толкова лична и трагична човешка история?

- Особеното е това, че трябваше да намеря такива изразни средства, които да обединяват музикалния език на ранния XX век с моя музикален език, оформен 100 години по-късно. По-скоро следвах някаква моя представа за онова време и през целия период на създаване на произведението се стремях музикалните фрази да звучат естествено с гласовете на героите, колкото и съвременна да е мелодичната линия и хармонията. Никога не пиша с предварително установени прийоми, нямам т.нар. "заготовки". При мен стилистиката се изгражда в движение, успоредно с творческия процес и вероятно това е причината да имам творби в толкова различни жанрове, то е като да говориш няколко езика.

Но колкото и "модерно" да е общото звучене, все пак интелигентният слушател ще открие в партитурата някои форми, характерни за началото на XX век - и ритъм на танго, и ехо от френски шансон или стара градска песен... Но основното, водещото при създаването на музикално-сценично произведение, е драматургията - в случая за мен вдъхновяващ бе текстът на Бойко Илиев, както и възможността да "изпея" стиховете на Яворов.

- Отпразнувахте своя юбилей през 2021 г. с премиера на джаз операта "Вечеря в Манхатън" - постановка на Нов театър - НДК, в която съчетавате операта с изразните средства на джаза. Но Вие сте автор и на либретото - по-лесно ли е, когато сам напасвате думите и музиката?

- Определено да! Първо написах пиесата, като на места "чувах" и музиката и си я отбелязвах къде с ноти, къде с думи. В текста, който трябваше да се пее, търсех винаги "певките", добре звучащи думи. Когато започнах да пиша и музиката, музикалната форма вече бе определена в собствения ми текст, но пак трябваше да се "отстраня", да се абстрахирам от авторството и да разчета драматургията наново, все едно е създадена от друг, т.е. получава се едно особено раздвояване - хем е твое, хем се налага да го възприемаш като чуждо... трудно ми е да го обясня...

- Бихте ли споделили как протича работният процес с изпълнителите на Вашите композиции? А какво е различното, когато сам ги дирижирате?

- Това е най-интересната и най-приятната част - изваждането на смисъла от нотния лист, превръщането на всички тия кръгчета, чертички, знаци в жива звукова материя! Историята на музиката е пълна с примери за композитори-диригенти, такива са били и Моцарт, и Бетовен, Малер, Щраус, Булез... Разликата е, че няма нужда да гадаеш какви са идеите, всичко става по-бързо, предаването им и внушаването на изпълнителите е директно, от извора. Имам късмета да работя с професионалисти, добре подготвени и на ниво, адекватно на задачите, често пъти резултатите са изненадващи и за мен самия. 

Когато участвам в изпълнението и като диригент, поне няма как да обвиня някой друг, ако нещо не се получава, отговорността е напълно моя. Но често удовлетворението е още по-голямо, когато съм в залата, слушам и после ръкопляскам, покланям се... Имал съм случаи, когато отивам на концерт, без да съм дал никакви указания, не съм репетирал и не съм се срещал с изпълнителите - изненадата от добрия резултат ме прави щастлив!

- Вие сте автор както на мащабни симфонични произведения, така и на камерни пиеси, поп и джаз песни. Свирите с големи оркестри и с малки формации. Как тези различни сътрудничества и изяви Ви допълват като творец и музикант?

- Аз съм един музикален номад, за мен точно определени граници между жанровете не съществуват, и това се доказва от световната съвременна музикална практика. Елементи от класиката се свързват с джаза, театърът, операта и мюзикълът се обединяват с киното и даже с цирка, свободната импровизация навлиза в камерната музика и т.н. Това е едно взаимно проникване и обогатяване. При мен лично тези неща се съчетаха съвсем естествено, защото цялостното ми изграждане като музикант и артист на младини премина един път - от детския хор на В. Бобевски, от фолклора през поп музиката към джаза, успоредно на барабаните в студентския оркестър "Метроном" и филхармония "Пионер", в Академията - хорово дирижиране, оркестрово дирижиране и композиция... една култура, натрупвана с десетилетия, от Орландо ди Ласо през "Бийтълс", Дюк Елингтън към Бетовен до Гершуин и Стравински, и т.н.

- Известно е, че обичате да предавате своите знания, умения и опит на млади хора - в творческите работилници, които водите, също и в създаването на композиции специално за определени изпълнители. Има ли музиканти, които най-добре разбират и представят Вашата музика?

- Слава Богу, има, и това са хората, с които ме свързва дългогодишно партньорство, но да не ги изброявам. Мога да споделя "звездни" моменти - преди много години големият хоров диригент Васил Арнаудов изпълни моята хорова песен "Ситен дъжд" - отидох на концерта в зала 11 на НДК, без да съм присъствал на репетиция, и останах изумен от пълното съвпадение на моята представа за партитурата и това, което чух! Цигуларката Елмира Дърварова преди няколко години изпълни "Виолетовата цигулка", композирана за нея, блестящо - без никакви указания от мен, а наскоро на авторския ми концерт в Ню Йорк младата певица Елизабет Поуп бе почти съвършена в две мои вокални творби, незабравимо е и партньорството ми с известния джаз-кларинетист Кен Пепловски...

- Преди няколко години в Софийската опера бе поставена детската Ви опера "Лили и вълшебното бисерче" по приказката на Валери Петров "Пук". С какво се различава създаването на произведения за деца, които освен да ги забавляват, имат важна роля и във възпитаването им в разбиране и любов към музиката?

- За деца трябва да се пише така, както и за възрастни, само че по-хубаво, те не бива да бъдат подценявани, реагират спонтанно, имат силна интуиция и не могат да бъдат излъгани. Разбира се, винаги давам най-доброто от себе си, старая се да общувам с детската аудитория на разбираем за нея език и да поддържам интереса й със свежи идеи и колорит. Мерилото ми е тишината в залата - когато я има, знам, че съм успял.

- С какви нови композиции и концерти ще ни зарадвате в близко време?

- Предстои джаз фестивалът в Банско - 5-12 август, на който съм поканен заедно с други мои колеги да помагаме на младите изпълнители в подготовката им за техните изяви. Вярвам, че опитът трябва да се предава, да има приемственост и затова приветствам идеята на организаторите за създаването на тази своеобразна Академия - това е истинска грижа за поколението, което ще ни наследи.

Надявам се идния сезон Росен Идеалов да направи премиера на най-новия ми опус - Фантазия за кларинет и оркестър, а за цикъла "Джазът в класиката" на Биг бенда на БНР идната пролет вече оформям доста обемист репертоар - авторски джаз-версии по теми на Хендел, Шуман, Шопен, Дебюси, Владигеров, Паганини... с две думи: работа, работа!