Бульон трезве
/ брой: 168
Мъглата над самодоволния на пръв поглед Евросъюз в последните месеци рязко започна да се вдига и неговите жители внезапно се изправиха пред нетипична за последните десетилетия реалност. Започнахме навред да усещаме засега спорадични, но с изразена явна тенденция за непредсказуема ескалация, приливи на терор и страх, достигащи някъде и до истерия, предизвикани от самоуверени и често нелогични брюкселски политики. Както се оказва - свързани до голяма степен с непонятни за съвременната европейска общност проблеми на някакви етноси, общества, религии и нрави, заливащи отвсякъде земите, градовете и селцата ни с отдавна забравени спомени за насилие и кръв. И може би най-същественото, което никак не е за пренебрегване - срутващо и нравствените ни устои, и смисъла на градивното ни светоусещане, доколкото го имаме и носим в себе си.
Терорът, който бе предизвикан от редица зле скроени геополитически цели, постоянно прокламирани като "демократични", започна осезателно да дава своите горчиви и болезнени резултати. А наивниците, както се оказва твърде многобройни, продължават да натякват, че фанатичната и смъртоносна идеология на "Ислямска държава" (създадена знайно от чии задокеански стратези) всъщност била кауза, обединяваща всички форми на гняв. Което пък пораждало радикализацията, водеща до терор. И още един детайл - това не били само отявлени джихадисти, а и "психически превъртели" хора...
Изводът е ясен: Европейците, подложени на подобни гибелни атаки, започват да изтрезняват. Ще успеят ли обаче европолитиците да схванат за какво става дума. И особено отделните държавни лидери, за които явно е трудно преодолимо препятствие да обединят усилията си за единна система за сигурност, за съвместни действия на националните служби в името на Европа и нейното бъдеще. Колкото до чашата бульон трезве, те все някога ще я изпият. Стига да не е твърде късно.