Съдба на "търговец"
Заради недоимък, поради мизерия, за да оцелеят, десетки българи продават най-скъпото, което имат - дом и здраве
/ брой: 257
Преди седем-осем години възрастните хора, останали по селата, доживяха невиждано чудо - видяха англичани и японци на живо. Чудесата с нашите баби и дядовци не спряха дотук. Чужденците започнаха да купуват съборетини и имоти, които хитри нашенци им продаваха скъпо и прескъпо. И започнаха да им стават съседи. Завърза се весел комшулук. Само че обикновено краят на хубавите неща идва бързо. Имотният пазар у нас се срина. За това помогна основно икономическата криза, чиито удари правителството на Бойко Борисов и коленопреклонните му депутати не бяха в състояние да избегнат. Англичаните и японците си тръгнаха от китната ни родина така, както бяха дошли - по най-бързия начин се заеха да разпродават купените имоти, от които едва ли някой вече се интересува. Кретащите по селата възрастни хора останаха сами с мизерията си, забравени от целия свят.
Тази вълна на покупко-продажба се оказа безобидна в сравнение със следващата, която заля страната ни и чиято стихия продължава. Любознателният българин дава мило и драго за образование. А още по-мило и драго му става, когато и детето му се окаже с мерак за учение. За обучението на детето си той става всеотдаен инвеститор. Само че как да инвестираме, когато безработицата ни отдавна е с двуцифрена стойност, инфлацията ни мъчи на всяка крачка, а заплатите ни са безбожно ниски? Друго е да пратиш детето си да учи на Запад, та по-добре да се устрои в живота. Само че откъде пари за такова добро? Откъде другаде, освен от продажба на апартаменти, къщи, имоти. Голяма част от тях са придобити по времето на социализма, когато нямаше нито безработица, нито недоимък. Когато западняците се чудеха, че всеки има жилище, а бездомниците и клошарите бяха нещо чуждо и недопустимо.
Сега всяка година между шест и осем хиляди наши млади сънародници продължават образованието си в чужбина с парите от разпродаваната лична собственост на предците им. В годините на "демократичния" преход с лека ръка бе разпилян международният авторитет на образователната ни система. Офанзивата не спира и до днес. Там, където не достига ум, се използват лакти, клеймене, истерични крясъци, потоци от ругатни и поплювни. Е, как няма българинът, изгубил вяра в традициите на родното образование, да продава своето имущество, придобито през социализма, за да изпрати детето си да учи в Западна Европа?
Успоредно с тази покупко-продажба върви и трета вълна, която е част от черната ни пазарна икономика - наши съотечественици, българи по род и кръв, изпаднали в безизходица, започнаха да предлагат за продажба плът и анатомични органи. Интернет е пълен с подобни оферти, а цените варират между 20 и 50 000 лева. Що за общество сме, след като поместваме и четем спокойно такива предложения? Вероятно е безсмислено да се коментира. Що за хора са онези, които се решават на подобни продажби? Със сигурност са едни от нас. Може би в позиция на "търговец" е наш уважаван съсед, близък, приятел, познат... Сигурно е направил тази крачка, за да погаси кредит, задължения към топлофикация, животоспасяваща операция на дете или други сметки, изплащането на които е непосилно за безработен или зает на минимална заплата...
За жалост все повече измъчени от недоимък българи, решени на всичко, приемат жестоката участ да станат "търговци" в европейското ни отечество. За хората с подобна съдба няма официална статистика.