С любов към хората

На малцина е известно, че ненадминатият майстор в света на борбата през първите десетилетия на миналия век Дан Колов е бил дълбоко вярващ християнин. Дори на върха на славата си той осигурявал пари за облекло и прехрана на много свои бедни сънародници. Подпомагал семейства на негови нуждаещи се колеги, правел царски подаръци, дарявал пари за изграждане на храмове и на детски домове. "Всичките си благодеяния правеше, воден от християнска любов и състрадателност - сподели пред мен в едно тихо софийско кафене Цено Ценов-Генерала, който в дълбока старост допреди десетина години беше останал единственият жив близък приятел на легендарния борец. - За съжаление хората, втренчени в невероятния му талант на борец, не предполагаха, че в гърдите на този голям българин бие истинско сърце".
Цено Ценов беше живата история на българската борба. Бил офицер от царската армия, а след 9 септември 1944 г. служил и в Народната армия. Макар и републиканец по убеждения, бил сред любимците на цар Борис III. По случай раждането на Симеон II Негово Величество подарил на военния си приятел златни бутонели с инкрустирана буква "Б" и му пожелал: "За по-вярна и по-честна служба, ротмистър Ценов!"
Като офицер Цено Ценов е свидетел на няколко исторически събития и дори бил участник в тях. Той например давал дежурство в двореца, когато го заварил сигналът за преврата на 19 май 1934 г. Без колебание се включил на страната на превратаджиите. На 8 срещу 9 септември 1944 г. бил командир на танково подразделение, с помощта на което е превзето военното министерство.
Истинската голяма страст на Цено Ценов-Генерала си останала борбата. Самият той се е борил, но си признаваше, че не е бил сред надарените тричари. Затова пък още през 30-те години бил известен сред тогавашните спортни среди като един от големите меценати на борбата в България.
По какъв повод и при какви обстоятелства се е запознал с непобедимия Дан Колов, не можеше да си спомни. Затова пък в паметта му бяха останали неизличими впечатления не толкова

за легендата и за спортния идеал

наречен Дан Колов, колкото за реалния човек, сътворен от плът и кръв. "Дан Колов беше необикновено отзивчив и безкористен - твърдеше Цено Ценов. - Беше православен, посещаваше редовно богослуженията. През живота си помагаше на стотици нуждаещи се. Изпращаше пари на много бедни студенти, за да продължат обучението си. Самият той сякаш олицетворяваше християнска благотворителна фондация. Не можеше да живее без своята благодетелност. Канеха го непрекъснато младоженци, за да им кумува. Той се отнасяше с пълно разбиране към молбите им и ако не му беше възможно да отиде на сватбата, се реваншираше, като им изпращаше порядъчна сума, за да стъпят на краката си. Изобщо стремежът му да помага на хората, и то не само с пари, беше по-силен от него. Беше добър и отзивчив до наивност".
Кариерата на Дан Колов започнала сравнително късно. Борил се и побеждавал, влагайки много воля и енергия, до смъртта си. Постигнал е около 1600 победи. На 18-годишна възраст заминал за Америка, за да си изкарва прехраната с тежък физически труд и да си търси късмета. Веднъж отишъл на цирк. Когато призовали да излезе някой смелчага и да премери силите си с великана Джеф Лауренс, приятелите му го изкарали на арената. Младият Дончо надвил американеца с елементарните си познания по борба. Оттогава в продължение на пет години се препитавал като непобедим борец в цирковете. В продължение на 20 години имал славата на най-силен борец в света. Френските вестници го наричат Балканския лъв. "Който не е видял Дан Колов да се бори, не знае нищо за живота" - написал французинът Алберт Беншемун. Името му пълнело циркове, зали, стадиони. Световни знаменитости се тълпели за автографи от него. Оперната прима Милка Попова е в интимни отношения с него. Шаляпин го приема на драго сърце в компанията си.
Народът вярва, че Дан Колов слиза от борцовия тепих непобеден. Истината е, че

загубите му се броят на пръсти

Едни казват, че са четири, други - седем. Сред океана от победи това обаче е нищо. Неговите поражения били в началото или в края на кариерата му.
Дан Колов бил 45-годишен, когато се завърнал в България. Тук всички искали да го видят на борцовия тепих. Макар и вече на неспортна възраст, се наложило да продължава борбите. В София водел тренировките си обикновено на последния етаж на хотел, който се намирал на ъгъла между улиците "Граф Игнатиев" и "Раковски", срещу площад "Славейков". Там наел апартамент. Борцовата легенда нямала собствено жилище. На тренировките редовно правил спаринг - последователно се борил с дузина свои колеги, след което им давал богат обяд в хотела. Повечето от изявените ни борци тогава били любители. Сред тях Крум Петров имал своя сладкарничка. Ичо Кяев работел като теляк в градската баня. Райчин Христов шиел кожени ръкавици. Известният Петър Ферещанов се изхранвал като бияч в полицията. Говорело се, че изпълнявал поръчки на известния полицай Никола Гешев. Хари Стоев, един от най-силните ни борци, бил и нещо като мениджър на Дан Колов и успял да измъкне доста пари от борбите на знаменития си колега.
Парите обаче далеч не били най-важното нещо в живота на световния борец. Продължавал, воден от вроденото си християнско милосърдие, да дарява все така щедро нуждаещи се хора, черкви и домове за бедни. През 30-те години на ХХ век борбата била най-популярният спорт в България. Разбира се, за това допринасяло популяризирането у нас на атрактивната, но и сурова борцова разновидност кеч ас кеч кен (хващай, както можеш). Дан Колов си извоювал световна слава и пари тъкмо като кечьор. Най-популярните му съперници по онова време били африканецът Режинал Сики, французинът Деглан, полякът Броновичи и др. "Освен че беше неповторим борец, Дан Колов имаше превъзходно чувство за шоу - спомняше си Цено Ценов. - Всъщност неговата популярност се дължеше до голяма степен на тази му способност. Когато излизаше за борба, трибуните на националния стадион се пълнеха до крайност. Малцина от зрителите обаче знаеха, че нерядко тези изключително мъжествени и безкомпромисни до жестокост и осакатявания борби бяха предварително уговаряни, но това се правеше само в интерес на доброто шоу. Между световните кечьори цареше дух на взаимно уважение и колегиалност".
В България Дан Колов никога не е губил среща. Една от малкото му загуби в чужбина е от Деглан, който след години дойде в България и призна: "По-силен борец от Дан Колов светът не познава". Цено Ценов продължи: "Спомням си една международна среща в София между Режинал Сики и Дан Колов, която държа хилядната публика в крайно напрежение до последния момент. Режи Сики владееше положението през по-голямата част от срещата. Дан Колов изглеждаше уморен и едва удържаше атаките на африканеца. Нервите на някои запалянковци не издържаха и те започнаха да напускат залата преди края на двубоя. Дан Колов обаче остана верен на себе си. В самия край неочаквано, с бързина на котка, той направи добър захват и изхвърли Режи Сики над главата си. Нашият здравеняк завъртя негъра във въздуха и го стовари по гръб на подиума. Режи Сики не можеше да се изправи известно време на краката си".
"Дан Колов беше канен често пъти на официални приеми - продължи Цено Ценов-Генерала. - Всички любопитстваха да видят прочутия спортист,

известен и със скромното си поведение

Царят го беше посрещал неведнъж в двореца си".
В края на 30-те години знаменитият борец се разболял от туберкулоза. Заговорило се, че е умишлено заразен от французи, които си отмъщавали за това, че победил няколко техни борци. Всъщност това заболяване му било наследствено. Баща му починал от същата болест на 46-годишна възраст. "Макар че беше пожълтял, отслабнал и състарен, продължаваше да ръководи борцовата си школа - припомняше си Цено Ценов. - Момчетата му правиха спаринг срещи, участваха в турнири, на събори, в казарми и дори в училищни салони. Дан Колов им вдъхваше сила, дух и не на последно място -  човечност".
През 1939 г. туберкулозата вече приковала бореца на легло. Влязъл в болница 105 килограма, а когато го изписали, се стопил до 46 килограма, но никога не загубил духа си и чувството си за хумор. Починал на 27 март 1940 г. в ръцете на стария си приятел и мениджър Хари Стоев.
Славата за световния борец Дан Колов е непомръкваща и до днес. Нека да не забравяме обаче, че християнският му дух беше не по-малко силен. В нашето съвремие мнозина архиереи с делата и с устата си заявяват открито, че социалната дейност на църквата не е важна. По-важно било хората да имат вяра. Мисля, че е полезно нашите висши клирици да се поучат и да се поклонят пред християнското милосърдие на Дан Колов. Защото какво друго, ако не любов, са многобройните помощи, които световният борец е предоставял на драго сърце за хората.