"Пробуждане" в Европа

Странни, разнопосочни и твърде противоречиви подмятания и официални изявления се дочуват в последно време от Европа. Все по темата Русия. Все в контекста на нестихващата гражданска война в Украйна. В риториката на западната пропагнда все по честото отсъства думата "руска агресия", появи се напълно ново в лексиката на западните политици понятие в контекста на украинската криза - "рестартиране" между Запада и Русия (поне на мен ми звучи повече като "проглеждане"). Изрече го не кой да е, а върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.
В понеделник доживяхме да чуем от германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер откровението (доколкото то би могло да се приеме за искрено), че мястото на Украйна не е в НАТО. Подобно мнение изказа и премиерът на Унгария Виктор Орбан, който към думите на Щайнмайер добави и ЕС, посочвайки, че събитията е логично да се развиват в посока, определяна от интересите на Европа (без компанията на САЩ): мир, енергетика и търговия.
Венец засега на новите неумело звучащи послания, идващи откъм ЕС, постави изявлението на френския външен министър - популярен най-вече с твърдолинейните си клатушкания между посоките изток-запад (т.е. интереси-ангажименти) - който изведнъж съзря в стремежа на Киев към НАТО сериозни проблеми. Което, видите ли, поражда поводи за тревога. Ако използваме в добавка и думата "страх", мисля, че имаме признание за неуспех на всички антируски начинания, наченати от новата евродоктрина.
От какво се бои всъщност Европа? Сложен и тежък въпрос. Защо чак сега Европа се взря и започна да се замисля за истината около "украинската криза"? Защо с половин уста започна да споделя мисли и за "тегобата", метната на раменете й от САЩ? Дали защото прозря, че "рестарт" може да има едва след "проглеждането". А то обикновено става след пробуждането...