Повратности

Място за чудене няма. Порошенко, нарочен за президент на Украйна, отново, както това винаги е ставало с него, тръгна на поредния засега кръстоносен поход срещу Русия, този път от трибуната на ООН. А това не може да се обяснява с втъкан в гените му природен симптом, нито със синдром на трагично последствие от чернобилската експлозия. А е явно неизбежно последствие от дълбокото самозаблуждение за непогрешимост, особено след като е "повярвал" в изкусно инсценирани цели, каузи и доктрини, засягащи живота на украинския народ, който всъщност остана без държава.
Фашизоидната омраза на това иначе едро "човече" лъсна отвсякъде. За да оправдае с най-елементарни тези мерака си да бъде съдник на Русия, докато рушеше Украйна, то все пак стигна до мисъл - че, видите ли, руската агресия е срутила украинската икономика и е лишила страната му от възможността да изпълни целите на ООН за устойчиво развитие. Порошенко призова не световната общност, а пак Запада да помогне на Украйна, "защото тя представлява преден пост за защита на мира и демокрацията".
Странното е, че Порошенковските номерца все още минават, макар и с рязко понижаващ се в последно време успех. Колкото до ООН - там явно няма да е генералното му сражение с Владимир Путин, особено след като руският президент вече съвсем явно обвини за Украйна Вашингтон - май единствения останал "съдружник" на Порошенко, подготвил чрез него и Майдана, и преврата срещу законния президент Янукович, и кървавата буря в Донбас, и разрухата в държавата. Путин направо каза, че Русия знае всичко, а "американските партньори вече дори не го и крият".
Може само да се предположи обозримата дата, на която целият Запад ще обяви, че е сбъркал с Украйна. Тогава май само един малоумник ще мисли, че ще може да се скрие от "обичта" на народа си.