Политическият пазар: митове и реалност

"Хората се заблуждават не затова, че не знаят, а защото си въобразяват, че знаят."
Жан-Жак Русо (1712-1778), френски философ, социолог, педагог и писател


Summa summarum, т.е. крайният извод, както са казвали древните римляни, е, че понастоящем - с много малки регионални изключения: Швейцария, отделни американски щати, например Калифорния - в конкуренцията на политическия пазар в глобален мащаб големият губещ са гражданите, значи суверенът. Защо е така?
Асиметричността на информацията, т.е. предимството по отношение на нейното количество и качество, с което разполагат групите на интереси, служителите в държавната администрация и политиците, предопределя и привилегията, която те имат пред суверена при всекидневните икономически операции. Един вариант например беше използването на вътрешна информация в случая на въвеждането на валутен борд в България и съответно възможността за извършване на операция за обогатяване чрез изтегляне на кредит в долари, които после се обменят в левове преди въвеждането на валутния борд, а след като той влезе в сила, левовете се обръщат отново в долари. Кредитът бива погасен при фиксирания по-нисък курс на долара спрямо лева, около два пъти реално, с отчитане на обмяната в съотношение 1000:1. Т.е. печалбата при тази операция е 100 процента.
Друг възможен вариант, реализиран неведнъж от ловки комбинатори, дори от известни публични лица понастоящем, които се държат в стил "нито лук яли, нито лук мирисали", е закупуването на терени покрай някое бъдещо трасе на автомагистрала, за което предстоящо строителство собствениците на земя не са информирани и затова са склонни да я продадат на цена, която не отразява повишената й ценност.
Масов пример са и приватизационните сделки, сключени при цени, далеко разминаващи се с реалните пазарни оценки в дадения момент, и то по посока надолу, още надолу, и затова съвсем основателно създаващи достатъчно основания за поява на подозрения, че е била извършена комбинация под въздействието на "сребърни аргументи", тоест подкупи.
От друга страна, високото ниво на неопределеност на технологията на политическия процес позволява на представителите на властта да използват бюджетните средства и другите обществени ресурси за решаване на частни проблеми и проблеми на частните групи на интереси. Ако съществуващият институционален механизъм ограничава политическата конкуренция или - още по-зле - ако прави невъзможен контрола от страна на суверена, то правителството само задава критериите за оценка на своята дейност. Ето как относно ефективността на провежданите от него мероприятия правителството не предоставя друга система за оценка, освен да бъде съдено на основание на това в каква степен тези мероприятия съответстват на целите и интересите, които правителството само е и формулирало.
По този начин върху терена на политическия пазар, омаломощили предварително суверена посредством приемането на изгодна за интересите им конституция - именно затова чрез механизма на Велико Народно събрание, тоест върху територията на политическия сегмент, върху който оперират политическите актьори, а не чрез всенароден референдум, и присвоили несъразмерно голяма операционна сила в държавния мениджмънт, правителството, законодателството и групите за специални интереси имат потенциала да наложат на широките слоеве на населението както учредяването на определени институции, така и нормативната база, която тяхното функциониране реализира. Именно така се осъществява нееквивалентният обмен. На практика

"вътрешните хора" на властта

посредством съответния институционален механизъм дават на суверена в ролята му на аутсайдер избор: да играе по наложените му от тях правила или да бъде санкциониран - в една или друга степен, по един или друг начин - от правоохранителните органи при неспазване на правилата.
Възможен е и друг вариант в играта "тука има, тука нема" между управляващите и гражданите, който вариант е "по-интелигентният", но всъщност е и едно по-твърдо отношение към суверена. Чрез пълния контрол върху дневния ред и на трите власти силните актьори върху политическия пазар изобщо не дават възможност на аутсайдера-суверен да избира между благоприятни за него решения, понеже алтернативи просто не са били включени като възможни решения. И в двата случая - което е и целта на властприлагащите (само суверенът е властимеещ!) - гражданите трябва да направят "доброволен" избор в рамките на действащите институции измежду ограничените от властта алтернативи и накрая, естествено, се оказват жертви на манипулации от страна на господстващите политически сили.
Всъщност политическият пазар в този случай се явява бутафорен камуфлаж за прикриване на подчертано егоцентричен, ориентиран към удовлетворяване на интересите на управляващите, процес на нормотворчество.
Както коментира предложението ми за поетапно предоставяне на бюджета за здравеопазване за управление от страна на пациентските и съсловните организации един от видните български политици: "Та, какво предлагате вие?! Гражданското общество у нас не би могло да кара който и да е от трабантите на бюджета, а вие си фантазирате то да управлява един от финансовите мерцедеси - средствата за здравеопазване!"
Правилно! От гледна точка както на кръговете на интереси, свързани с целия спектър на бизнеса, имащ общо със здравеопазването, също така, и не по-малко, според политиците, които, като съществена брънка на веригата "групи на интереси - лобисти - законодатели - изпълнителна власт", могат незаконно да се обогатяват, като търгуват с влияние. Всъщност разходите и изгодите от решенията, приемани от законодателната и изпълнителната власти, биват разпределяни, като правило, между различните заинтересовани групи и широките слоеве на населението напълно неравномерно. Мотивът за

икономия на бюджетни средства

отговаря на първо място на интересите на данъкоплатците. При това индивидуалната "изгода" на всеки данъкоплатец е твърде малка, далеко от психологическия праг за неговото публично активиране с цел натиск върху законодателната и/или изпълнителната власт.
Обратно, малко изменение например в даден закон или неговото допълнение е възможно да донесе колосална печалба на конкретна група на интереси. Ето защо тя е напълно мотивирана да вложи значителни ресурси, за да бъде реализирано приемане на съответно изгодно за нея законодателство, което би я обогатило чрез данъчни или митнически облекчения, кредитни преференции, държавни поръчки, грантове и пр. Или обратно - реализира се операция за активно противодействие на конкретен законодателен акт, на негово изменение или допълнение, все със същата цел - обогатяване на групата на интереси. Нали тези, които създават правилата, често живеят според изключенията.
На следващия етап, отново като обективно следствие от съотношението на силите върху политическия пазар, т.е. в условията на нисък потенциал у суверена за реализиране на контрол върху изпълнителната власт, сред членовете на правителството стартира - като правило - конфронтация не във връзка изобщо с целесъобразността на даден законодателен акт спрямо публичния интерес, а само и единствено относно това кому да се предоставят дадените преференции, осигурени от законодателния акт. Ето как под прикритието на бутафорен пазарен механизъм, защо не и дори чрез "прозрачна" тръжна процедура, се реализира държавническо решение, в процеса на чието изготвяне де факто е отсъствало напълно политическо опониране, на основание липсата на ефективност в използването на публичните ресурси. Но затова пък за конкретната група за интереси, която е планирала и дирижирала от "а" до "я" целия процес, изгодата е несъмнена.
Именно функционирането на политическия пазар у нас през последните двадесет и пет години, както и съотношението на силите, ангажирани в неговото функциониране, дефинират отговора на въпроса

защо България не може да се отлепи от дъното в ЕС

Разгледаме ли внимателно релацията "държавно управление-суверен" преди 10 ноември 1989 г. и след това, включително и понастоящем, принципна разлика по отношение на контрола от страна на гражданите няма. Псевдодемократичните избори - в отсъствие на последващ реален санкциониращ контрол - всъщност представляват не повече от решение от страна на суверена на кого да делегира правото безконтролно да го управлява. Не е така ли?
Напротив! Точно такава безконтролна е ситуацията. В чл.9, ал.2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е описана подробно матрицата за обезвластяване на българския суверен. Съгласно ал.1 от този член съвкупното гражданство не би могло и да помечтае да решава чрез национален референдум въпроси, които са от "компетентността" на Великото Народно събрание. Останалите точки на ал.2 доизрисуват в детайли картината на обезправяването на суверена. Българският суверен! Наричан още и народ!!!... Той няма право да насрочва избори за президент на републиката, да решава въпроси за обявяване на война (но да измира по фронтовете му се запазва задължението!), за сключване на мир, обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея. Отнето му е и правото да контролира съдебната власт, не негово е и правото да повдига обвинение пред Конституционния съд срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на Конституцията. И също така, ако няма право да определя чрез национален референдум размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните вноски, то - като компенсация - чрез други закони му е вменено задължението да ги плаща. И му е подготвен пълният комплект наказания, ако наруши разпоредбите на закона. И по-нататък: не може и да припари до темата за държавния бюджет. Накрая т.5 от ал.2 деликатно е оставена като последна, а всъщност е най-важната. Или, както е добре известно, че последните ще бъдат първи. На суверена му е изяснено, че е длъжен само да осигурява средствата за заплати на народните представители, а му е наложено табу да обсъжда на национален референдум правилата за вътрешната организация и дейност на НС.
Точно гореизложеното е и големият шанс понастоящем на една партия, която - ако! - притежава самосъзнанието на формация със социална насоченост, в интерес не на собствения си партиен елит, още по-малко - в изгода на отделни групи на интереси, а е фокусирана върху интегралната обществена полза, да промени радикално структурата, а оттам - и резултатите от динамиката на политическия пазар. Чрез широкия спектър на властово положение на хибридната демокрация - съчетаването на пряка и представителна демокрация. Един благоприятен за суверена вариант за промяна на нормите и правилата на "играта" на политическия пазар. Като всички, които заемат публични длъжности, не забравят нито за миг, че тяхната власт е неразделна с думата "делегирана". Под санкциониращия контрол от страна на суверена!
(Следва)

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България