Политическата бродерия "Сайкс-Пико"

Занимаващите се с шев и кройка знаят как да се оформя под "крачето" на шевната машина бродерията стил "Пико". Малцина обаче са запознати с една политическа бродерия, носеща същото име - тайният договор между френския дипломат Пико и английския му колега Сайкс, които разделят арабските територии на разпадналата се и победена Османска империя между двете "велики" навремето - Франция и Великобритания.
В далечната 1916 г. двете държави победителки си разделят зоните на влияние в тази част на света: древната Месопотамия (междуречието между Тигър и Ефрат) и региона на Багдадския халифат минават под контрола на Британската корона. От друга страна, древният Шам (днешен Дамаск и зоната на Левант), както и територията на днешен Ливан се контролират от французите.
Дележът е "по братски": Сайкс и Пико взимат един дебел молив и теглят идеално права линия (никакви аванти за едната или другата страна), започваща от границата с Персия (днешен Иран) и разделяща като с нож бившите турски владения. Няма никакво съобразяване с етнически, верски или племенни особености на арабите от региона. Другата голяма националност - кюрдите (днес повече от 40 млн. души), е направо с раздробена територия. Част от тях са в Иран, част се оказват - в Ирак, друга - в Турция, има и в Сирия. Не е обърнато внимание и на древните верски различия, коренящи се още от VII век, между двете най-големи религиозни мюсюлмански групи - шиити и сунити. Да не говорим за алауитите и за арабите, изповядващи християнството. Не са взети предвид и фактите, свързани с племенните различия в Арабския регион. А те не са никак маловажни, съвсем не са за пренебрегване.
По този начин политическите алхимици Сайкс и Пико, с одобрението на висшестоящите в Лондон и Париж, забъркват една огромна каша. Още преди столетие поставят минни заряди, които в наши дни ще превърнат арабския свят в кървава, трагична, постоянно воюваща територия, за съжаление с не много ясно бъдеще.
Няма да се спирам на изкуствено раздуханата гражданска война в Сирия или тази в Ирак, нито пък на кюрдите от автономния район, които наскоро проведоха референдум за откъсване от управлението на Багдад.
В своите параноично-шизофренни планове за господство шефовете от "Ислямска държава" (ИД), жестоките отрочета на по-рано нашумялата "Ал Кайда" на Осама бин Ладен, които успяха в началото да завземат огромни територии в разкъсаните от метежи и войни Сирия и Ирак, обявиха, че в бъдещия халифат няма да има линия "Сайкс-Пико" и пратиха булдозери с маскирани в черно автоматчици, които да изравнят граничната бразда между двете страни.
Както изтъкват политически наблюдатели, независимо от бъдещето на главорезите от ИД, които търпят все по-големи поражения, бъдещето както на Сирия, така и на Ирак - централните територии в геополитическия проект на Сайкс и Пико, остават под големи въпросителни.
На практика нито една от днешните граници в Близкия изток не съответства напълно на документа, подготвен на 16 май 1916 г. от Марк Сайкс и Франсоа Жорж - Пико.
Границата Ирак - Сирия, разорана от машините на ИД, всъщност се намира на няколкостотин километра от прочутата "линия в пясъка", начертана от Сайкс и Пико, която води право от границата с Персия на североизток, минавайки между градовете Мосул и Киркук (два огромни залежа на петрол) и пресича пустинята по посока на Средиземно море, като прави един завой, за да заобиколи горния край на територията на Палестина.
Сегашните граници на региона са резултат на дълъг и сложен процес на договори, конференции, споразумения (надлъгвания) и произтичащи от това конфликти, в периода непосредствено след рухването на Османската империя и края на Първата световна война.
И все пак духът на споразумението "Сайкс-Пико", обусловен от интересите и грубите амбиции на двете главни конкуриращи се колониални сили, доминира по време на споменатите процеси десетилетия наред, до т.нар. Суецка криза от 1956 г. и дори и по-нататък във времето.
В наши дни арабските журналисти все по-често с негодувание, дори с трагична нотка, коментират тайното съглашение между британския и френския дипломат. Документът "Сайкс-Пико" се представя в редица арабски медии едва ли не като плакат за сегашното драматично развитие на събитията в този район на света. Между редовете обаче нерядко може да се долови и стремеж за прекрояване на  границите в района, възникнали основно в годините след Първата световна война.

Часът на кюрдите?

Несъмнено най-често подобни мнения може да се прочетат, чуят или видят в поддържани от кюрдите медии. Това има и своето обяснение - в света едва ли има етнос, така трагически разделен, разпокъсан както кюрдския. В течение на векове всяка мощна държава е грабвала парче територия, населявано от кюрдския народ: това е Персия, отоманска Турция и в по-ново време държавите, оформени в началото на миналия век по схемата "Сайкс-Пико" - Сирия и Ирак.
В днешното барутно и кърваво време за Близкия изток именно тези две държави, наследници на проекта "Сайкс-Пико" са в най-деликатно положение - те са длъжни едновременно да воюват с отстъпващите сили на ИД, а в същото време да мислят какво ще става с кюрдите на север - както в Ирак, така и в Сирия.
И какъв все пак е основният проблем в тази драматична част от планетата? Мога да кажа, макар и нескромно, че имам доста лични впечатления от региона, посещавал съм почти всички арабски държави (без емирствата и Йордания), както и Израел, отразявал съм на място военния конфликт Дамаск - Тел Авив, както и първата от четирите граждански войни в Ливан (през 1978-а), присъствал съм на арабски журналистически конгреси в Дамаск, имам колеги и приятели арабски и кюрдски журналисти. И нещо в скоба: един от кюрдските ми колеги (защитаваше навремето докторантура по история в СУ) ми обясни нещо немного известно. По време на османското владичество, докато нашите революционери са били заточавани в Диарбекир - центъра на турски Кюрдистан, тамошните бегове - бунтарски вождове, са заточавани във... Видин. И още един момент, обясняваше той, по време на Руско-турската освободителна война едно мощно кюрдско въстание е принудило султана да изпрати цяла армия в региона, което непряко е помогнало за победата на руското оръжие...
Но "revenons a nos moutons", да се "върнем към нашите овци", както е казвал френският мислител Монтен: кюрдите едновременно са проблем за двете споменати държави, но същевременно са едни от най-ефикасните съюзници в борбата срещу кървавата ИД.
"Не само аз твърдя, че споразумението "Сайкс-Пико" е вече провал, с него е свършено", казва президентът на иракския автономен кюрдистански регион Масуд Барзани, който междувременно се отказа от поста, в интервю за английска медия. "Трябва да има нова формула за региона. Аз съм много оптимистичен за това, че в рамките на тази формула кюрдите ще постигнат своето историческо искане и право (за независимост)", отбелязва Барзани. "Ние имахме горчив опит след образуването на Иракската държава в годините след Втората световна война", изтъква той и продължава: Опитахме се да спасим единството на Ирак, но не сме отговорни за неговото разпадане на части - други го сториха. Не искаме да бъдем част от хаоса и проблемите, обхванали Ирак от всички страни..."
Към тези официални декларации ми се иска да добавя и нещо от поредицата интервюта, цитирани в забележителния политически репортаж на Скот Андерсън за Близкия изток (скоро ще излезе отпечатан от издателство "Труд"), в които неколцина негови герои от Кюрдистан говорят за вековна омраза между кюрди и араби. "Арабите винаги са искали да ни унищожат...", казва един от кюрди, цитиран от автора в книгата. Тази фраза несъмнено подсказва колко дълбоко вкоренено е враждебното отношение на кюрдите към заобикалящите ги страни, където техни сънародници живеят във вековно изгнание. "С Ирак е свършено, сега дойде нашият ред", казва друг кюрдски офицер, цитиран в същата книга.
Подобни крайни настроения обясняват почти пълното мнозинство, с което населението на автономен Кюрдистан гласува в референдум за пълно отделяне от Ирак. А и донякъде негативната реакция, последвала резултатите от допитването както от всички арабски страни, така и от Турция, Иран, САЩ и Русия (в подкрепа се обяви единствено Израел). Очевидно световният политически елит не бърза да прекроява граници в динамитния арабски регион.
Стреснат от острата отрицателна реакция (придружена и с военни заплахи) президентът Барзани побърза да "постави на трупчета" резултатите от референдума и отложи временно проблема с искането на пълна независимост.

Вместо финал

Що се отнася до "Ислямска държава", тя вече се движи по пътя надолу, под ударите на антиислямските сили (употребявам термина с ясното съзнание колко различия съществуват в самите тях). Но именно хаосът и кръвопролитията в Ирак и Сирия позволиха на ислямските екстремисти да пуснат там дълбоки корени - тук бих споменал пасивното отношение в началото на сунитското арабско малцинство и на кюрдите в Ирак, както и разделението на Сирия в една порочна религиозно-сектантска гражданска война.
Това, за което не се коментира много, е тихото съперничество около въпроса дали ще се намери евентуалната формула, изгодна за всички общности в региона, за да могат те да живеят заедно в границите, очертани в началото на ХХ век, или би трябвало да се начертаят нови граници, които да задоволят всички амбиции. Въпрос с изключителна трудност.
И докато се намери правилният отговор, динамитният заряд, заложен от споразумението "Сайкс-Пико", ще продължава да тиктака и от време на време да предизвиква кървави експлозии.


Булдозер на "Ислямска държава"                                       Масуд Барзани
символично премахва сирийско-иракската граница