Политическа боза. Що е то?

Да не остава съмнение - не говорим за традиционната боза: сладко питие, получено след изваряване на каша от зърнени храни, разпространено в страни като Башкирия, Казахстан, балканските държави и Турция. Почти навсякъде се казва боза (или нещо близко по произношение) само в Румъния се нарича "брагъ". Какви са основните качества на бозата - хранителност (особено за кърмачки, на които не им достига майчино мляко), сладък вкус и не на последно място - пълна непрозрачност, мътност и оставяне на трудно махащи се лекета. Последното качество донякъде се свързва с народната мъдрост "В мътна вода риба се лови".
Не говорим и за достолепните български майстори на бозата от Радомирско, адрeсът на политическата боза е съвсем друг - Washington D.C., White House, сиреч мястото на Белия дом. Политическата боза също има няколко отличителни белега: на мътната й вълна плуват т.нар. цветни революции, разсаждани от гореспоменатия вашингтонски център - в Латинска Америка, Близкия изток и Източна Европа. Второто характерно качество - хаотичното и неясно площадно театро, наречено "Народът иска!", изпълнявано от няколко хиляди (обикновено маскирани и много агресивни) актьори, платени в долари или местна валута. И отново - не на последно място - пълната й непрозрачност (както и обикновената боза!), която оставя зад себе си драматични ситуации и прави много смешни такива демократично западно заченати NGO-та като небезизвестната "Прозрачност без граници".
И тук отново стигаме до качеството, което сближава двата вида бози - лепкавите, трудно махащи се лекета. Така се получи с последната политическа боза, забъркана от официален Вашингтон в Украйна. С една особеност - този път лепкавите лекета се пръснаха не само в Украйна, но и встрани, стигайки до благопристойни държави от ЕС, та дори и до самите бозаджии в Белия дом, които - срещу пет милиарда долара - бяха произвели специална "оранжева" политическа боза. И това глобално политическо омазване е напълно обяснимо: в случая не става дума за физическо "отстраняване" на законно избран президент в далечно Чили или за откъсване на цял регион от неголяма Сърбия. Украйна е на границата с федерална република Русия, която (макар че няма икономическата мощ и територията на бившия СССР) все още е ядрена свръхдържава и не обича да заливат прага й с политическа мътилка, особено когато на същото място живеят и десетки милиони етнически руснаци.
За разлика от предишните случаи на прилагане на хватката с политическата боза, този път Москва замахна съвсем леко и вече разлятата лепкаво-мътна течност се разплиска далеч встрани, замъглявайки очите (или очилата) на западноевропейски лидери, та дори и на бозаджиите  производители отвъд океана.
Освен многото глупости и политически нелепости издигнатият по площадната схема "Народът иска!" премиер каза и няколко разумни неща. Една от първите логични фрази на този млад, късоглед мъж с рано оплешивяла яйцевидна главица бе "Ние сме група камикадзета" (имаше предвид издигнатия от "Мегдана" правителствен екип).
Наистина, да застанеш начело на водовъртежа на украинската политическа боза си е нещо напълно самоубийствено, най-вече от политическа гледна точка. Другото вярно нещо бе признанието, че "Украйна е много зависима икономически от Русия" (то не са милиарди долари задължения, то не е нужда от природен газ, нефт и други суровини, то не са десетки хиляди украински гастарбайтери на територията на съседната федерация, и още какво ли не).
Оказа се обаче че въпросната боза залепна много лошо по лицата и официалните костюми на западните лидери. "Позор! Санкции!", започнаха да се чуват в началото гласове от Брюксел, но по-късно някои си поизтриха очилцата и смутено казаха: "Ами руският газ?" Оказа се, че в могъщия ЕС шест държави са НАПЪЛНО зависими от руското синьо гориво, а други десет - ДОСТА зависими. И то за години напред.
Що се отнася до самите Щати, пръските от политическата боза също добиха различни форми - от призивите на една политическа самодейка от Аляска за атомен удар срещу "лошия Путин", до серия смехотворни визови ограничения на група шефове от Москва и до недвусмислената декларация на Обама, че "САЩ няма да се намесват с военни сили" в украинската криза. Същевременно, се появиха и изявления на коментатори, които напомниха, че в момента "Русия е единствената държава, способна да превърне САЩ в ядрена пустиня".
Още по-бозаджийска ситуация настъпи, когато Вашингтон заговори за икономически и финансови санкции, а Москва отвърна с намерението евентуално да пренасочи мощните си газови и петролни потоци към вечно гладния за енергия огромен Китай и дори да се откаже от използване на долара като разменна единица.
Представяте ли си?! Милиардни енергийни сделки без познатия на всички раиран ченгел на доларовия знак. Възможно ли е това? На теория - да. Китайският юан вече е на шесто място в света като използвана валута. А само след две години КНР става първа икономическа сила в света. И естествено юанът, известен още като паричната единица ренминби, също ще литне нагоре. А после?
България също не избегна бозаджийските пръски и лекета, дошли от "Мегдана" - то нe бяха противоречиви изявления, то нe бяха политически пируети в стил "насам - натам"...
Най-смешно ми стана, когато наш мастит тв водещ в предаване за украинската криза запита руски коментатор право в лицето: "Какво очаква Русия от България?"
Отговорът беше кратък и ясен:"Нищо".
Такива работи. Оказва се, че производството и разпространението на политическа боза не било толкова лесна работа. Очевидно крайно време е бозаджиите отвъд океана сериозно да се замислят. Защото старата поговорка казва "Веднъж стомна за вода (боза), дваж стомна... И тя се чупи".