Памет
Подвигът на една антифашистка
Виолета Якова загива само на 20 години, но нейният живот остави светла диря в историята
/ брой: 145
Евгений Белий
Българския антифашистки съюз остро възразява срещу преименуването на улица "Виолета Якова"в ж.к. "Люлин" в София. И независимо от това, че решението беше отложено, ние ще бдим, за да сме сигурни, че този позорен акт няма да бъде вкаран за ново обсъждане наесен.
Считаме за недопустими, абсурдни и антиевропейски мотивите, с които кмета на Столична община определя името на Виолета Якова като загубило историческата си актуалност, като свързано с тоталитарни идеологии, като асоциирано с прояви на геноцид и дискриминация.
Недопустимо е днес, когато в обществото непрекъснато расте социалното напрежение, когато все повече се усилва съпротивата и недоволството на хората, породени от опитите на определени лица и институции, финансирани от задгранични източници с неясен произход, които се стремят да променят историческото ни минало, да заличат отделни епизоди от народната памет, да отрекат приносите на отделни личности, да интерпретират събития и факти по начин, който обезличава българската ни идентичност, да се приглася на доказано антибългарски модели на политическо поведение
Подвигът на Виолета Якова допринесе монархо-фашистката власт в България да не се обвърже още по-тясно с хитлеристка Германия и като евентуален резултат от това
да изпрати български войски
на Източния фронт
а оттук – и за предотвратяването на нова национална катастрофа. Когато озверените фашистки палачи отнеха нейния живот, тя беше само на двадесет години. Младостта й обаче не беше пречка да остави след себе си такива дела, които красноречиво говорят за нейния пламенен младежки дух, за любовта й към народа и омразата към мракобесието. Краткия си съзнателен живот тя беше обрекла на борбата за свобода
Виолета Якова е родена на 2 юни 1923 г. в град Дупница в бедното еврейско семейство на работника Йосиф Яков. Детските й години минават в безгрижни игри из квартала. Когато малката Виолета тръгва на училище, религиозната й баба полага големи усилия да направи от своята буйна и темпераментна внучка благочестива, вярваща в бога еврейка. Може би това е щяло да й се удаде, ако съвсем младата Виолета не влиза в един нов храм — храма на труда — и не среща други проповедници — проповедниците на антифашистките идеи и истина. Току-що завършила прогимназия, едва четиринадесетгодишна тя е принудена от безпощадния за бедните живот да седне зад работните маси сред отровния прах на тютюневите складове.
Тук тя непосредствено
се сблъсква с неправдите
свидетел е на произвола на господарите и на безсилието на бедните, измъчени, борещи се за хляб работници.
Постепенно тя разбира и приема една нова идея, която й отваря очите за истината в живота, изпълва я с ненавист към потисниците и й вдъхва сили и желание за борба. Съвсем скоро Виолета, влизайки в редовете на нелегалния РМС, намира своето истинско място в живота. Включва се активно в борбата на тютюноработниците, като върши широка агитационна работа и взима участие в няколко стачки, което става причина да бъде уволнена.
След известно време семейството се премества в София, където Виолета с взети на заем пари си купува машина и става шивачка с надеждата, че това може да се окаже "по-независима" за нея професия. И там Виолета не остава настрани от борбата. Веднага установява връзка с РМС и се включва с ентусиазъм в неговите акции. Пламенна и всеотдайна в работата си, съвсем скоро тя става секретар на секторен комитет на РМС, спечелвайки си напълно заслужено авторитет сред ремсистите. Провеждайки широка пропагандна дейност, тя обхваща много будни и прогресивни младежи от квартала.
Само няколко месеца след като фашистка Германия вероломно напада Съветския съюз, Виолета участва в една извънредно смела акция, при която са подпалени в "Ташков чифлик" осемнадесет купи сено, предназначени за германците. Фашистите са вбесени. Цялата полиция е вдигната на крак. Започват масови арести. След големи усилия полицията най-после узнава за Виолета и нейната дейност, но тя вече е минала в нелегалност. Фашисткият съд в своето безсилие я осъжда задочно на смърт чрез обесване. По това време хладнокръвната и безстрашна девойка работи под нелегално име в кожухарската работилница "Св. Илия". Вече е есен. Плановете на германците за "мълниеносна“ война на Изток са окончателно провалени. Неподготвени и не екипирани за зимни действия, войските на Третия райх са изправени пред угрозата да бъдат сковани от настъпващата зима в необятните руски равнини. За фашистите е необходимо час по-скоро да се увеличи производството на топли дрехи — кожухчета и ръкавици за германците. Поръчките на кожухарските работилници в София са утроени, складовете са претъпкани.
Виолета следи внимателно развиващите се събития и вижда, че е настъпил моментът за действие. Установява връзка със Славчо Радомирски и уточняват плана за акцията...
Една нощ София е разбудена от писъка на пожарникарски и полицейски сирени— гори складът за кожуси, приготвени за германците на Източния фронт. В огнените пламъци
изгарят кожухчета
за над един милион лева
На следващия ден досетилите се полицаи напразно търсят в работилницата Виолета, която предвидливо е изчезнала.
Започва бойният й път.
За безстрашната девойка няма значение, че полицията я търси усилено. Живеейки нелегално в София, тя е член на бойните групи ръководени от Славчо Радомирски, които изпълняват редица дръзки и смели акции. На 8 февруари 1943 г. Станю Василев и Виолета елиминират предателят Никола Христов – Кутуза. На 13 февруари 1943 г. Виолета Якова в двойка с Иван Буруджиев ликвидират генерал Христо Луков – председател на Българските национални легиони, виден радетел за изпращане на български войски на Източния фронт и за усилване на репресиите срещу съпротивителното движение. Тя е един от най-добрите и смели стрелци от бойните групи и не напразно на нея е била поверена тази наказателна акция. При унищожаването на директора на полицията полковник Пантев тя е в поддържащата и прикриваща група.
От юни 1943 г.
отива в партизанския
отряд "Чавдар"
а след известно време е прехвърлена в Трънския партизански отряд.
През март 1944 г. става ремсов организатор за работа с младежта в Радомирско. Неуморна и обаятелна, за кратко време тя се издига като един от всепризнатите и обичани ръководители на РМС в Радомирския край. Темпераментна, смела и хладнокръвна, тя е същински апостол на революционното дело в този район.
На 17 юни 1944 година Виолета трябва да проведе ремсова конференция в село Кондофрей. По пътя обаче попада на полицейска засада. В началния момент обкръжилите я осем души полицаи са извънредно доволни, че опасната и неуловима конспираторка и младежка ръководителка е почти в ръцете им. Хладнокръвна и съобразителна, Виолета моментално изважда пистолета и започва сражение като с точната си стрелба успява да рани тежко четирима от прекомерно самонадеяните полицаи. Патроните й обаче се свършват и тя е заловена и откарана в участъка в Радомир. Там тържествуващите полицаи я подлагат
на жестоки
инквизиции
с цел да узнаят от нея местопребиваването на отряда и неговите ятаци. Мъченията не сломяват духа на твърдата девойка. Тя не проговаря. Настъпва нощта. Използвайки самоуспокоението на дежурния полицай, Виолета успява да избяга от участъка, но е твърде изтощена, за да се отдалечи на безопасно място и вбесените полицаи я настигат. Започват отново мъчения и гаври и на 18 юни 1944 година слагат край на нейния чист и светъл живот.Със своята скромност и безстрашие, със своя кратък, но героичен живот Виолета Якова показа на дело как трябва да се воюва за свободата на народа. Със своята дейност като партизанка и ремсова ръководителка тя остави светла диря в съзнанието на следващите поколения
Нека никой не се опитва да преправя миналото и да приравнява идеалистите антифашисти с палачите им, нека не допуснем да се превърнем в народ, който лесно зачерква историята си и се обрича на бездуховност, защото без памет няма път напред, няма посока.
Настояваме общината повече да не поставя тази тема и ще следим внимателно това да не се случи.