По написаното ще ги познаете

Ако използвам думите на А. П. Чехов: "Аз пиша живота", ще кажа, че Надя Попова в новата си книга "Дух над водите", пише биографията си. Не житийно-битовата, а биографията на "аз"-а. Биография, изпълнена с красиви преживявания и разочарования, скъпи приятелства и грозни предателства, с достойни имена на творци и недостойни на пигмеи, с незабравими спомени по пътища и пътеки, пресичали живота и творчеството й. Потвърждава и поговорката - Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си.
Съдържанието на книгата е подредено в няколко части: "Бездната живот", "Моят Олимп", "С върха на перото", "Пристрастия". Те, колкото и да са физиономични самостоятелно, толкова и се преливат една в друга, за да очертаят нравствените и естетическите критерии, които са опора на човешките и творческите й взаимоотношения и на идейно-художествените й позиции.
Без да е категорична в оценките и изискванията си, Надя Попова "удостоверява" духовното разложение днес, болката от бруталността, лицемерието и отродяването, които с първобитния си нагон за надмощие поругават всичко истинско и ценно. В предговора към книгата Надя Попова пише, че споделя с читателя част от наблюденията си, "материализира" най-съкровените си спомени и преживявания, "угризения и несбъдвания", реейки се над "живия Океан". Можем да й вярваме, защото показва, че не е била безпристрастен наблюдател, а емоционално обвързана, а обвързаността й е оставила - малко или повече - ярка следа в съзнанието, мислите и чувствата й - неспокойно напрегнати от случващото се в живота, от потискащата неграмотност, безразличие към духовните богатства, убийствено всекидневие, нагаждачество, егоизъм. И така, взирайки се в "бездната", усеща все по-пареща болка, която пронизвайки подтекстовите пластове, може да се превърне в злокачествено образувание.
Но все пак в спомените още парят живи въгленчета и поддържат жив и прекрасен, изпълнен с мечти и очаквания свят на младостта в любимата Москва и още по-любимата улица "Арбат". "Арбат" - улицата на творчески изкушените, с неповторимата си привлекателност и очарование. Но и нея времето не е пощадило, безпощадно към романтиката и поетичната атмосфера, отишла си с миналото столетие. "Бездната живот" е оставила незаличимо клеймо върху всякакви илюзии и мечти.
В следващата част на книгата - "Моят Олимп", авторката се отдалечава от Бездната, докато все още не я е погълнала и отправя поглед към своя "Олимп", от чийто връх я приветстват любими поети - Марина Цветаева, Анна Ахматова, Йосиф Бродски, Станка Пенчева, Леда Милева, Първан Стефанов, с които душата й е общувала празнично. Мъдри, талантливи, духовно извисени аристократи, дарили я с "богати дарове".
С "Върха на перото" си Надя Попова докосва наглед незначими житейски факти и явления, но особено показателни като народопсихология, манталитет, типично нашенски непукизъм. Дните ни - еднопосочни, потискащо безцветни, без високи цели и стремежи, с цинично рекламирана порнография и затъпяващи филми екшъни - в емоционалните късове "За хората и фонтаните", "В огледалния свят", "Алхимия по български", "Ние сме автори не само на своите книги".
"Пристрастията" на авторката още веднъж показват високите й естетически критерии "Герои" на пристрастията не са прославени с възторзи, а с топли приятелски (в смисъл съмишленици) думи. Завладяваща е емоционално развълнуваната оценка за останалия в душите ни само на 32 години голям поет на България Владимир Башев, също и за стореното от неговите следовници.
Познаваме Надя Попова като талантлив поет, талантлив журналист и публицист. В "Дух над водите" тя извисява фигурата си и на ярка и достойна личност, непримиримо противопоставяща се на "закърнелия рефлекс за разпознаване на скудоумието", за разпознаване на добро и зло, на "Макдоналдската" култура от истинските художествени ценности, на кича от истинското изкуство, на добрия тон от наглата безпардонност. Казано е: По делата ще ги познаете. Ще продължа - по написаното и споделеното ще познаем истинската Надя Попова.