Пейзажи от стара София в стилистиката на носталгичен опус
Творби на Иван Кънев представи общинската галерия "Сердика"
/ брой: 22
Под наслов "Софийски улици" общинската галерия "Сердика" представи живописни творби на Иван Кънев. Безлюдни градски пейзажи, в които е отпечатана част от архитектурния силует на София, предимно от 20-те и 30-те години на миналия век. Някои от изобразените сгради са вероятно в категорията "паметници на културата с регионално значение", тоест от сравнително добре изследвана, категоризирана и архивирана епоха.
През последните две десетилетия урбанизираната цивилизация у нас се придвижи доста напред, особено с масово проектираните в началото на нашето столетие многофункционални сгради, бизнес центрове, комплекси от затворен тип... с ефектно внушителни стъклени фасади, някъде по-сполучливи, но предимно с досадно подражателни архитектурни измерения.
В този контекст безлюдната пейзажност е правилният избор на Иван Кънев. Къщите и площадите, обект на неговата живопис, са отдавна обезлюдено, населено единствено вече с носталгия в спомените на старото поколение, минало. В картините си Иван Кънев е постигнал безспорно внушението за покритие с невидимото вълшебство на патината на тази носталгия.
Експозицията представлява събрани от художника акценти от една урбанизирана среда, която, въпреки работата на Националния институт за паметниците на културата, е на път да си отиде завинаги.
Бихме определили произведенията на Иван Кънев, съставящи изложбата "Софийски улици", като архивни пейзажи, като жива художествена заявка за фрагментарно съхраняване на архитектурния силует на стара София. Авторът е пресъздал атмосферата предимно на характерните квартални жилищни сгради, които са със сравнително неголяма разгъната площ, с опростен, изчистен облик, населявани навремето от градската беднота или от средни слоеве на обществото. В техния архитектурен замисъл няма място за натрупване на парадна еклектичност и за скъпа пластична украса.
Все още пребъдващ урбанистичен свят, съзиждан с труд, надежди и чувства. Днес обаче човешки фигури биха изглеждали неуместно, вписани в него. Ала тук като неизменен детайл, редом с къщите, остава виталността на тротоарните дървета.
Иван Кънев е пресътворил този оцеляващ архитектурен резерват в централната част на столицата ни - светъл и малко печален ракурс. Един позакъснял акт на художник. Защо ли? Защото този проект би могъл да бъде реализиран от творец, връстник например на градските поети от 40-те години, когато подобни композиции биха звучали не в стилистиката на архивно носталгичен опус, а напълно в духа на своето време.