Пътят към Европейския съюз започва от родината

Българският народ е силно уморен от своята бедност - това показа рекордната ниска избирателна активност у нас за Европейски парламент. Българите все по-масово се нуждаят от вниманието и загрижеността на Европейския съюз, но преди всичко на държавата си, към техните социални проблеми. Народът ни не може да бъде сляп заложник или надежден плосък буфер между високия социален стандарт на жителите от западната половина на Стария континент и миграционната вълна от Азия и Африка.
Липсата на достатъчно висок интерес към евроизборите е недвусмислен показател, че хората тук искат истинската социална промяна в Европа да започне тъкмо от тях. Тази промяна до ден-днешен не се случва и няма никакви признаци да се случи.
Напротив, световната икономическа криза открои още по-дълбоко социалните контрасти между хората. Австрийското издание за бизнес "Съксес" изтъкна недвусмислено в смущаващи статистически цифри, че кризата е съдействала на богатите да натрупат още по-големи богатства. Затова пък бедните слоеве са обеднели още повече. Броят на милиардерите се е увеличил с 80 на сто. Групата на богатите със състояние над 30 милиона долара свободен капитал е нараснала с три на сто.
Световната стопанска криза допринесе също за задълбочаването на икономическите разслоения и в България.
Очевидно е, че е необходима коренна социална промяна, която да гарантира работа, по-сигурен живот и по-високи доходи в страните от Европейския съюз като цяло. В много по-голяма степен това важи за България. Ниската активност на тези избори говори недвусмислено, че страната ни е крайно време да се оттласне от дъното на бедността. За това са потребни незабавни икономически мерки, за да бъде подобрено благосъстоянието на хората, да бъдат повишени техните доходи. Мнозина у нас, макар и работещи, живеят редом с пенсионерите и безработните под прага на бедността.
Размразяването на политическия проект АБВ се оказа нож в гърба за Коалиция за България, който свърши добра услуга единствено за ГЕРБ.
Членовете и симпатизантите на Коалиция за България като цяло обичат Русия. Във връзка с преврата в Украйна и кървавите фашистки действия там правителството ни обаче зае позиция, подкрепяща становището на Европейския съюз. Това вероятно също принуди някои от гласоподавателите, верни на левите идеи, да не отидат до избирателните урни.
Очевидно е, че разговорът за периметъра на лявото пространство, който трябваше да бъде проведен далече преди евроизборите, така и не се състоя.
Безспорно партньорите от Коалиция за България проведоха множество срещи и събрания. Навсякъде обаче хората очакват откриването на нови работни места, повишаване на трудовите им доходи, възстановяването на важни промишлени и селскостопански отрасли, които в миналото са давали поминък на населението.
В деня на изборите разговаряхме с някои жители на София, имащи право на глас. Задавахме им два въпроса:
Гласувахте ли и какво очаквате от тези избори?
Ето недвусмислените отговори на някои от тях:
Юлия Асенова, продавачка на цветя: "Не, категорично няма да гласувам. Не вярвам, че нещо ще се промени след тези избори. Ограбването на страната ни продължава. Българите масово обедняват все повече. Остават ми десетина години до пенсия и се надявам, че ще успея да замина в Германия, за да си пооправя положението. Тук не може да се разчита нито на прилична заплата, нито по-късно на надеждна пенсия. За мен положението е отчайващо безнадеждно".
Невена Галова, пенсионерка: "Симпатизирам на Коалиция за България, но сега се въздържам от гласуване, защото не съм съгласна с нашата външна политика да сервилничим пред западните страни, превръщайки се в противници на онези, които ни освободиха от османско владичество. Недостойна нашенска непризнателност, предречена още от Достоевски в дневника му, с която не мога да се примиря".
Антон Димитров, художник: "Гласувах за Коалиция за България. Родителите ми бяха убедени комунисти. Аз също вярвам в комунизма, но у нас комунистите не са единни за съжаление. Иска ми се те да бъдат обединени в една партия и дори да имат сили да се явяват самостоятелно на избори".
Красимир Куновски, безработен: "Да ви призная, не съм гласувал от 23 години. На тези избори също не го направих. Не че съм аполитичен, напротив, но каквото и правителство да управлява, от година на година ставам все по-беден. Вече не се надявам дори, че ще си намеря някаква работа".
В тези кратки отговори до голяма степен се съдържа недвусмислената истина, че българите са уморени от бедност. За да се активизира тяхната избирателна активност за социална Европа, е редно левите политици да поработят още по-здраво за истински социална България.