Орбан повежда битка за евтина енергия

Разходите на унгарците за комунални услуги продължават да падат и това е трайна политика на правителството. През 2013 г. цените на енергията бяха намалени на два етапа общо с 20%. Третият етап започна през пролетта на тази година: цената на природния газ за битови нужди бе свалена с 6,5% от 1 април; на тока - с 5,7% от 1 септември; а на централното отопление - с 3,3% от 1 октомври. Тази политика облагодетелства обикновения унгарец и е най-същественият фактор за високия рейтинг на правителството на Виктор Орбан.
"Цените на енергията са най-важният проблем на правителството през следващите две-три десетилетия", заяви неотдавна премиерът на първата копка на топлоелектрическа централа в Дунауйварош, на около 70 км южно от Будапеща. Основните горива ще бъдат въглища, биомаса, други твърди горива и отпадъци от производството на хартия. Очаква се ТЕЦ-ът да заработи през втората половина на 2015 г. Обектът се изгражда с инвестиция от 150 милиона евро на австрийския холдинг "Принцхорн" и ще осигурява над 300 работни места, което разсейва слуховете, че инвеститорите бягали от Унгария. От 1990 г. досега холдингът е инвестирал 600 милиона евро в различни унгарски промишлени обекта, най-големият от които е завод за хартия и опаковъчни продукти с годишен оборот от 110 милиарда форинта (прибл. 370 милиона евро) и 1100 работни места.
Оказва се, че амбициите на премиера Орбан са далеч по-мащабни. Той е готов да поведе решителна битка за евтина енергия в цяла Европа не само за битовите, но и за промишлените потребители. Според него високите цени на енергията са причина европейските стоки да са все по-слабо конкурентоспособни. Орбан многократно се обявява за намаляване цените на енергията и

 задържането им на нивото на инфлацията

в рамките на определения от централната банка процент (3%). Съгласно Третия енергиен пакет, чиито разпоредби са в сила от 3 март 2011 г., трябва да се създаде единен и ефективен европейски пазар на енергия така, че цените на газа и тока да се държат на възможно най-ниски равнища, както и да се гарантира защитата на потребителите на дребно. Изявленията му следователно не са плод на случайно хрумване. Той просто настоява за стриктно прилагане нормите на ЕС.
В същото време Орбан провижда двойни стандарти у определени фактори в Европейската комисия, които се противопоставят на стратегията за снижаване на цените. Нещо повече, налице е обосновано предположение, че тези фактори обслужват интересите на задокеанските монополи и тласкат комисията в посока противоположна на интересите на страните членки. Защо, например, цените на енергията в САЩ са чувствително по-ниски от европейските, пита Орбан и алармира: "Ако една компания не може да произвежда евтин продукт, тя ще фалира на пазара".
Същото се отнася и до енергийните компании. Загрижеността на унгарския премиер идва най-вече от тенденцията европейските стоки да бъдат постепенно изтиквани от пазара. Според данни на International Energy Authority американските стоки имат предимство пред европейските с около една трета именно поради по-ниските производствени цени на енергията. Евтината енергия е основа на

 международната конкурентоспособност

смята Орбан. На среща с британския премиер Дейвид Камерън той изложи ясно мотивите си защо унгарците не са съгласни да се дискриминира ядрената енергетика, очевидно визирайки поетапното спиране на ядрени централи в Германия. "Ако ЕС не приеме програма за сваляне производствените цени на енергията, Унгария ще трябва да се погрижи за собствените си интереси и да изработи собствена политика, защото това ще бъде единственият начин за унгарската икономика да остане конкурентоспособна".
Посоката на унгарската национална енергийна стратегия е ясно очертана. И Орбан твърдо е решен да я следва независимо от евентуалните пречки от страна на официален Брюксел. По-нататъшно развитие на ядрената енергетика е фундаментът на този процес. В началото на годината Орбан подписа с руския президент Путин договор за осъществяване на мащабен проект за два нови енергоблока в ядрената централа в Пакш, на брега на р. Дунав. Основен контрагент е руският гигант "Росатом", а средствата за изграждането ще предостави руската страна под формата на заем от 10 млрд. евро, представляващи около 80% от всички разходи. Прогнозата е, че само от реализацията на този проект цената на електрическата енергия ще падне с около 13%. В момента в Пакш произвеждат четири реактора, покриващи около 40% от енергийните потребности на страната. Те трябва да бъдат изведени от експлоатация между 2032 и 2037 година. Новите два енергоблока с обща мощност 2400 мегавата ще влязат в експлоатация към 2023 г.
Унгарците смятат развитието на алтернативни източници за второстепенно. Днес те осигуряват около 10% от производството на електроенергия в Унгария.

Будапеща не е склонна да изпълнява

стриктно предписанията на ЕК да вдигне съотношението на енергията от възобновяеми източници до 13% към 2020 г. За унгарците това изискване е твърде амбициозно, дори нереалистично, като се има предвид, че местният слънчев и геотермален потенциал, както и енергията добивана от биомаса, са все още в ранната фаза на развитие в тази страна.
Ключова роля в цялостната енергийна стратегия се възлага на националната енергийна компания MVM. Тя представлява държавен холдинг, който трябва да гарантира на потребителите сигурни доставки на електроенергия и природен газ чрез своите електроцентрали, преносни и разпределителни мрежи, търговски дружества и енергийни борси. "Досега чуждестранните компании изнасяха печалбите си с пълни торби, докато МVM ще реинвестира 100% от печалбите си за развитие на мрежите и подобряване на обслужването", заяви Силард Немет, отговарящ за политиката за намаляване на енергийната тежест.
Според премиера Орбан комуналното снабдяване с ток и парно за населението трябва да се превърне в "дейност с нестопанска цел", тоест, доставчикът да няма право на печалба. За тази цел в рамките на MVM се създава нова държавна компания за комунални услуги, чрез която да се стимулира конкуренцията с германските, френските и италианските гиганти, които доминират на местния енергиен пазар след приватизацията през 1990 г. Благодарение на политиката за намаляване на разходите за комунални услуги цените, които унгарците плащат, вече се доближават до тези на развитите страни членки на ЕС. Според СПС или стандарта на покупателната способност (purchasing power standard PPS), чрез който се елиминират ценовите различия между отделните страни, цената на газа в Унгария вече е четири пети от европейския СПС, а на тока - една шеста над европейския СПС. Няма да бъде изненада следователно, ако в най-скоро време Унгария се окаже с най-ниските цени на енергия в Европа.