25 години ДУМА
Опит за летене в клетка
/ брой: 73
С какъв акъл нашите умни и интелигентни управляващи, воглаве с президента и с премиера, водят открито враждебна политика спрямо Русия? Страната, която доскоро поглъщаше примерно нашите вина, независимо от качеството им. Страната, чиито граждани носят през туристическия сезон милиони на България. Ако бяхме способни сега да произвеждаме ония количества домати, както по времето на социализма, това щеше да бъде страната, която до ден-днешен можеше да изкупува от тях цели наши влакови композиции. Да си отрежеш дясната ръка само защото някой от Запад ти крещи в ухото да го направиш, е меко казано мазохизъм.
Следователно проблемът на властниците ни е по-скоро психически. Какъв здрав разум например има в това да се създава Министерство на туризма, когато страната ни няма нито самочувствие, нито познания, нито пара за качествено рекламиране на наши туристически дестинации? Каква е ползата от такова министерство освен показен напън за летене на заключения в клетка? Каква е финансовата мотивация за поддържане на такова висше представително ведомство, след като се разбра, че тези, които са основен "спонсор" за туризма ни - летовниците от Русия и Украйна, ще намалеят с цели 60% през предстоящия летен сезон? Това не е само въпрос на външна, независеща от България политика. Това си е пълен провал за туристическо министерство, което се оказва пореден туристически гастрольор в кабинета. За тази ведомствена "дестинация" - експеримент обаче се пилеят с недопустима щедрост средства от държавния бюджет.
За отстраняването на насъщния проблем с бедността, висящ със страшна сила над главите на пенсионери, безработни и едва дишащи от мизерия работещи, е нужна незабавна политика за повишаване на доходите. Парадоксалното е, че управляващите в най-бедната страна от ЕС се държат така, сякаш бедността и мизерията са някакви призраци, в съществуването на които те упорито отказват да повярват. Да бъдеш невярващ понякога е толкова лесно и призрачно безотговорно. Само че се нуждаем не от глухи и слепи неверници, а от политици, които са убедени, че са способни да водят реална социална политика; от политици, способни да увеличат доходите на всички бедни в "тази" страна; от политици, които вярват, че бедността не е призрак, а е най-непосредственият конкретен и жесток вадодушник и убиец на България.
Колко здрав разум има в това президент и премиер да оголват зъби срещу Русия, след като страната ни, под диригентската сопа на Чичо Сам и на германския канцлер, изгуби запазеното си място за огромните пазари на Руската федерация? "Руският пазар е силно свит за търговия с българско вино - обяви тъжно директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев." И добави: "До 2014 г. 45-50% от винения ни експорт са били за Руската федерация. Сега, макар че виното не е сред засегнатите стоки от ембаргото, експортът му е затруднен. Транспортът през Украйна е невъзможен. Обиколните маршрути през Прибалтийските републики оскъпяват продукцията".
Ситуацията се утежнява още повече от завишените критерии от страна на Главно унитарно предприятие "Московско качество", откъдето информираха, че половината от вносните вина, включително голяма част от внасяните напитки от България, не отговарят на нормите.
Все повече страни от целия свят са в безкомпромисна надпревара за износ на вино за Руската федерация - Чили, Аржентина, Република Южна Африка, Нова Зеландия, Австралия, Италия, Испания... Все по-малко остават руските търговци, които поръчват българско вино. България и тук прави обречен опит за летене в заключена клетка, скована от западни диктори и от техните изпълнителни служители - български политици, слепи за съществуването на истинския властник по земята ни - бедността.